LGBT избори 2014 – Движение за права и свободи

Движение за права и свободи – мижи да те лажем

Кой не би подкрепил либералите? Те са симпатични на левите, защото подкрепят социални политики, гарантиращи социалната обезпеченост; поносими са за десницата, защото искат държавата да се намесва само, когато е нужно; еко партиите ги харесват, защото са като цяло активни в борбата за целесъобразно и умерено употребяване на природните ресурси. При това положение, кой не би гласувал за Движение за права и свободи? Ако ми бяха представени по този начин, щях и открито да агитирам за тях. Но подобно на всичко в България, и либералите не са либерали, както социалистите не са социалисти, а десноцентристите – не са никакви десноцентристи.

Движение за права и свободи е една откровено объркваща политическа сила, която неколкократно е документирана в участие в скандали, отдавна изхвърлили съучастниците ѝ от политическия живот или драстично намалили доверието в тях.

piq_49114_400x400Има редица спиритисти, твърдящи, че
нетленно присъствие се усеща на Левски и Дондуков.

Последния “експонат” в политическото портфолио на движението е скандалното назначение на успешния млад мъж на 33 – Делян Пеевски и катастрофалното им второ преждевременно прекратено съуправление. ДПС е единствената политическа сила, която не само, че не променя броя на избирателите си в условията на спад на избирателната активност, но и на моменти бележи ръст. Тя е и партия, чието присъствие в правителствата на България е било успешно (не е завършило с предсрочни избори) в половината от общо четирите им мандата, или два пъти – и двата в кабинети, известни с корупцията си и липсата на адекватно правораздаване. По-неуспешна като брой провалени управления е само БСП.

videnova-zimaАко не друго, поне БСП успяха да гарантират революционното
зачеване на много седемнадесет годишни софиянци…

Политическата, или кампанийната поза на ДПС за пред обществото винаги е била, че са защитници на равноправието на малцинствата. Последните години обаче те се квалифицираха в партия на контролирания вот, като електората им е желязно заключен между хората с ниско или без образование, обитаващи селата и малките градове. Най-големия контингент избиратели на ДПС са ромите и етническите турци, като избирателната им активност е една от най-високите в страната. Друг компонент на твърдото им ядро са изселените по време на Възродителния процес български турци: една голяма част от тях са загубили всякаква връзка с България, и нямат никаква адекватна мотивация да гласуват в местните, парламентарните, и отскоро – и в европейските избори, но резултатите от непрекъснато увеличаващият се брой секции в съседна Турция са винаги в непропорционална полза за движението. Множество хора (и някои политици), обвиняват ДПС, че е “етническа” партия и че обслужва интересите на правителството на Турция, на конспиративни елементи в българската турска общност или на самия вътрешен обръч на ДПС.

136674Или на тайното общество на неволните хазяи

От както успяха да участват в две последователни несвалени правителства, Движение за права и свободи постепенно променяха и втвърдяваха тона си, като през тази кампания, той достигна неадекватна за общественото мнение за тях грубост. След над година непрестанни протести от породената от тях и коалиционните им партньори политическа криза, броят на сигналите за контролиран или открито купуван вот все още не са адресирани и партията продължава да участва необезпокоявана в политическия живот на страната. Отскоро ДПС си позволяват да водят агресивна кампания, целяща задълбочаване на изолацията на електоралната им общност, като нагло пласират това като “включване”.

По време на управлението на коалицията НДСВ – ДПС и кабинета на премиера-цар, започна Десетилетието на ромското включване. До този момент, след девет години в държавното управление, ДПС не е успяло да проведе нито една адекватна политика, която да адресира нечовешките условия, в които живее огромна част от ромското население в страната. Последните години Движение за права и свободи говори за евроатлантическата ценностна система и за уважението, което трябвало да развият другите партии към етническите общности в страната. Тази полемика достигна до нива на абсурдност, когато в политическия живот се включи и АТАКА. Тогава основният фокус на етническите и малцинствени политики се измести от реалните нужди и потребности на етническите групи в България, към омразната за националистите абсолютно нелогична и противоречаща на Конституцията новинарска емисия на турски език по Българска национална телевизия.

0你好,你看中國和保加利亞

Фарсът, който последва бе чудесно използван от ДПС, за да консолидира електоралната си общност – общност, за която е обществена тайна, че напълно умишлено и целенасочено разширяват, за да включва и хора, непринадлежащи на нея, заличавайки тяхната етническа принадлежност и замествайки я с религиозна такава. Кампанията за претопяването на помаците и преработката им в хора с турско самосъзнание е факт, за който никой не говори открито, а споделя само “извън протокола”…

По своята същност агресивността на ДПС не се различава по ненормалност и неприемливост от тази на АТАКА/ПФ – те са свои антиподи и двете не би трябвало да присъстват в политическия пейзаж. От една обективна гледна точка, ДПС е толкова загрижена за интересите на турския/ромския етнос, колкото АТАКА – за българския. Резултатът от това е, че “доброто на <поставете етнос тук>” в речника на ДПС/ПФ/БНС-НД/АТАКА в разговорите им с реалните им избиратели е лишен от съдържание популизъм и лицемерна подигравка с получаваната от тях реална подкрепа. Показателно е, че след толкова скандали и след четирите кабинета, в които е участвало движението – общо дванадесет години в управлението, реалния стандарт на живот на най-активните му избиратели не се е променил много.

От Европейските избори насам, ДПС успяват да разгръщат влиянието си и върху Северозападна България, където обичайният им електорат не е наличен. Резултатите от изборите за Европарламент и парламентарните в неделя тепърва се очаква да покажат дали обявеното за очевидно закупуване на вота на жителите на най-бедния район на Европейския съюз заедно с България без цензура ще доведе до санкции. А междувременно, регресивната политическа кампания изглежда така:

DPSХляб и зрелища – формула от зората на ерата…

Като изключим яденето, пиенето, кебапчетата, бирите и ма’анетата, съпровождащи грозната им кампания в смесените райони, изглежда тенденцията е тонът, който Лютви Местан започна да използва след театрото “Доган умира публично”, да става все по-явен и да се използва за директно извиване на ръцете на политическите им опоненти: всяка критика или декларация за нелегитмността на управленията, в които движението участва, да се посреща с натрюфена и помпозно засукана заплаха, относно крехкостта на етническия мир в страната.

Движение за права и свободи и псевдопатриотичните Патриотичен фронт, Български народен съюз – Нова демокрация и АТАКА не могат да съществуват едни без други. ДПС, като по-стара политическа сила отчаяно се нуждаеше от повод който да ѝ предостави възможност да заграби нови избиратели, за които да не се налага да плаща, и ксенофобските партии ѝ го дадоха на тепсия – от както те опищяват орталъка за геноцида над българския народ, ДПС успява успешно да провежда кампаниите си под мотото “Лошите българи”. Либералната идентичност на ДПС е лъжа. Присъствието им в българския парламент е подигравка с ромската и турска етнически групи, а настояването им, че те са “съархитекти на етническия модел” трябва да се възприема като самопризнание за престъпления срещу човечеството, отколкото като пропуск към властта.

608(22)Прекрасни условия за верни избиратели…

Турския и ромски етнос са жертви на една партия, използваща ги като жив щит, за да предотврати провала на собствените си политически амбиции. Те са също толкова ощетени от тази порочна практика, колкото LGBT българите, които продължават да са по-интересна тема за псевдопатриотите, отколкото ефективните мерки за ограничаване на политическото изнасилване, което Движение за права и свободи извършва с т.нар. “етнически модел”.

Терористичния маниер, с който Лютви Местан си позволява да флиртува с идеята за разклащане на етническия мир в страната може сериозно да застраши реалното му опазване и да даде още място за раждане на крайно ксенофобски ядра и в двата лагера на обществото.

Настройването на различните групи една срещу друга, или едностранното генериране на обществено неодобрение е несвойствен и нецивилизован метод на политически шантаж. Псевдопатриотите от няколко години упражняват сходни античовешки тактики срещу LGBT българите: за последните три правителства, нехетеросексуалните българи са били обект на няколко законодателни атаки или несправеливости (три от които, само в последния парламент), а очевидният конфликт между съществуването на Движение за права и свободи и Конституцията на България не е бил сериозно повдиган като тема за обществен дебат. В същото време всякаква реформа, целяща да се пресече развитието на гето културата сред ромите, да се осигури пълна социална интеграция и етническото самоопределяне чрез културни и информационни медии на турците, или подобряването на политическото представителство на българомохамеданите без унизителното им “турцизиране” или “християнизиране”, е активно игнорирана, в това число и от ДПС.

Движение за права и свободи и ксенофобите са двете страни на една и съща монета – консервативния изолационизъм.

Съдейки по реалните действия на движението, ДПС е ксенофобска партия, която добре успява да мимикрира като центристка. Лъжовната ѝ позиция е опасна за бъдещето на страната и за постигането на реформи, целящи равноправие. В 43-тото Народно събрание ще разполагаме с общо четири партии, продукт на Движение за права и свободи: ДПС, България без цензура (свързана с Делян Пеевски и КТБ), АТАКА и последната реинкарнация на ВМРО в коалиция с отцепената от АТАКА фракция – НФСБ.

Замислете се добре:

  • Колко от проблемите на ромската общност са разрешени след толкова години участие – пряко и непряко, на ДПС във властта?
  • Колко програми за ограничаване на изолацията на турския етнос бяха приложени?
  • Колко либерализации на медийния пазар се проведоха, позволяващи държавно-частно сътрудничество за създаване на общински/регионални медии, обслужващи малцинствата?
  • Колко от ксенофобските партии имат проблем с напълно интегрирани етнически малцинства – арменци, евреи и пр.?
  • Колко политики, в качеството си на либерали, са прокарали ДПС в подкрепа на LGBT българи, роми и турци? LGBT ромите и турците страдат от далеч по-сериозна и опасна хомо и трансфобия в рамките на собствената си общност, отколкото българите.
  • Колко етнически турци сте видяли, чули или идентифицирали като хора, които не се притесняват от негативна (и понякога агресивна) реакция в рамките на общността си, ако публично изкажат подкрепа за друга политическа партия?

Отговорът клони към 0, нали? Да, … Хюсън, имаме проблем.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари