2016 година и гей правата – прогноза

Честита Нова година. След като шампанското се е разгазирало в хладилника, тиквеника най-накрая е изяден, късметите – изхвърлени, а луканката и саламите, превърнати в неделима част от телата ни (нали затова си обещахме, че започваме диета и този път ще сме сериозни във фитнеса), е време за равносметка и прогноза. Каква ще е новата година? Какво да очакваме от нея?

Какво се случи през 2015г.?

Много неща. Още в началото на годината Люксембург стана поредната държава, признаваща правото на еднополовите семейства да узаконяват връзките си, през март Словения гласува същото за своите граждани. През май Ирландия стана една от първите държави в света, решила да признае еднополовите бракове с референдум, а през цялата година един по един бастионите на съпротивата падаха в отделните щати отвъд океана, докато на 26 юни Върховният съд на САЩ призна правата на LGBT американците на федерално ниво.

Също така, мерки към приравняване правата на LGBT хората се приеха в Гренландия, Мексико, Чили, Гърция, Кипър, а Мозамбик декриминализира хомосексуалността, правейки го една от малкото държави в Африка, където не те грози затвор или екзекуция, ако си LGBT.

11951217_810854362367250_1633664091482297411_n

Съжалявам, но не мога да Ви издам брачно свидетелство, защото ги използвах всичките за себе си…

През 2015 г. станахме свидетели и на делото срещу Ким Дейвис и възмущението, което нейната “религиозна” позиция предизвика в американското общество. Ким Дейвис отказа да издаде брачно свидетелство на хомосексуална двойка след като това им право беше предоставено от Върховния съд. След като беше притисната за обяснение защо отказва да изпълни задълженита си, чиновничката заяви, че религията й не й позволява да го направи.

Къде е България?

Как къде – никъде. Докато фокусът на общественото внимание през 2015 заслужено бе насочен към дългообщеваните, и в крайна сметка саботирани реформи, най-вече в съдебната система, България и тази година пропусна да даде сигнал, че LGBT гражданите са част от нея. Междувременно, само аз, само за 2015 г. се сбогувах с трима приятели, които тръгнаха да търсят щастието си по големия свят.

Докато в България не се проведе дълбока реформа на съдебната власт, която да изчисти плаката и наслоявавнията по политическия и административен апарат, LGBT българите няма да получим и капка внимание. Защото реформи, целящи равноправие се правят от държава, фокусирана върху решаване на проблеми, не такава, която цели само и единствено удържане на статуквото. Затова на протестите срещу провалената реформа, толкова се радвах, че видях много познати лица. Приветствам активността на LGBT българите по всички въпроси, които касаят избавянето на страната ни от помийната яма. Така и трябва да бъде – в крайна сметка първо сме българи. И ако искаме правото да градим дом и семейство тук, първо трябва да изискваме сраната ни да е подобаващо място за живеене, а не територия, търпяща гнет от силните на деня: я някое Мамино детенце, а някое русоляво джудже с мания за величие…

Какво да очакваме през 2016?

Януари ще мине и ще замине. През февруари можем да очакваме поредната доза медийна помия, сервирана ни или от Атака, или от Патриотичния фронт, според зависи кой е по-тиражиран. В нея, по повод Петльовден, ще ни накарат за пореден път да преживяме лъжите, които колегите на Деница Гаджева и Илиян Тодоров бълват в ефир кажи-речи всяка година. Разбира се в дните преди и след Sofia Pride пак ще има репортаж по всяка национална медия, хвалещ шестващите, че не са се съвокуплявали на жълтите павета. Можем да очакваме отново покрай темата да се даде широка платформа на неадекватените кресливи лъжци и глупаци от разнообразна палитра “патриоти”, които са се пенявят с ожесточение по въпроси, от които нищо не разбират. И, разбира се, можем да очакваме медиите да приемат това като нормално и като легитимна “друга гледна точка”.

И с това, годината за LGBT правата ще свърши. До 2017, когато пак ще шестваме под охрана, докато разните му там “интелектуалци” пишат писма по теми, които са им непонятни, докато политици правят кампании на наш гръб (идват президентски избори, можем да сме сигурни, че някой перхидролен трол ще разнообрази цирковата си програма и с този си репертоар) и медии търсят сензацията без да мислят за последствията. Пък аз сигурно пак ще развявам протестни плакати.

Е, към края на годината БХК пак ще раздават наградки на хора, с които дори и LGBT общността не се припознава, но това ще е поне още една възможност за малко позитивен ПР.

Иначе по отношение на правата ни, за съжаление нищо няма да се постигне, нищо няма да се свърши. На прайда може би ще има малко повече хора, защото българите започваме да развиваме схващането, че отиваме на протест, за да се видим с приятели и да се порадваме на времето напук на безпринципното ни управление.

Искрено се надявам да греша…

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари