Циганско лято за българската толерантност

Много се изписа по адрес на Петър Москов. Заклевам се, от години не бях виждал здравен министър, който толкова сериозно да присъства в медиите. Последната му медийна изява обаче е по-специална. Според мен тя е и важна, защото показа две неща. Първо, че България изживява своеобразен ключов момент от изграждането на гражданското си общество. Наречете го циганско лято за социалната чувствителност. И второ – че идва зимата на политическата коректност, която скоропостижно може да се превърне в ледников период.

Петър Москов хвърли бомба

И то каква. След прекрасно точният коментар за сенките, които раждат чудовища (нали, г-н Пеевски), Петър Москов се показа като политик, който няма намерение да мълчи. Не само това, той стана и политик, който говори със същите термини, с които обикновените българи говорят, докато дискутират новините. Но бомбата, която Москов хвърли в ефира бе от друг характер: тя постави на колене лицемерната самохвална оценка, която българите дават за себе си, като за толерантни. Защото не сме толерантни. Или ако сме, сме по един идиотски начин.

“Нямам против да си гей, ама си бъди гей вкъщи!”

По същия начин, на думи всички нямаме против циганите, ама да не излизат от махалите си, да не учат в училищата ни, да не играят с децата ни и после имаме наглостта да се чувстваме изненадани, когато гетото е мръсно, улиците му тънат в боклук, а малките циганета от босоноги пишлемета порастнат и стават проститутки, крадци, наркомани или какъвто и да е друг “лош мат’риал”. И се чувстваме лично засегнати, когато гетото се докосне до хубавата ни и чиста “българска” реалност, в която улиците са малко по-чисти, и децата ни са малко по-добре нахранени.

Да, Петър Москов е бесен. И аз съм бесен, защото за пореден път българската общественост е пред избор: да види споделяната от болшинството позиция, че циганските махали са коптори, преливащи от престъпност, неграмотност, издевателства над човешкото достойнство на жителите им и нагло възползване от социалните апарати на държавата като симптом, че е крайно време да се предприемат спешни мерки, или да се обърне със злоба към един политик и да го нападне, после да се потупа по колективното рамо и да се опита със всички сили да забрави, че гетото съществува?

pile“Омерзителна е подобна публична позиция от страна на лекар, обвързан с Хипократовата клетва.”
Позиция на Български хелзински комитет

Значи сме избрали отново колективното потупване по рамото. Сега всички “прекрасни снежинки” ще се втурнат да обясняват колко лош човек е Петър Москов, че в личния си Фейсбук профил е изразил възмущението си, а в официалната си позиция е декларирал, че ще изисква структурни промени във взаимната работа на ведомствата, за да гарантира сигурността на служителите си в едно сериозно пренебрегнато от всякаква социална институция общество.

Виждате ли, има сериозен проблем, когато обществото избере да е лицемерно и да се възмущава от позиция, която всички споделят, и после да се преструва, че източникът на този проблем не съществува. До следващата новина за цигани, изнасилили момиче, или за циганско семейство, имащо няколко хиляди сметка ток. Толерантността не работи по този начин.

Бланкетната ни толерантност е токсична

Наскоро стана голяма гюрултия за учебника по музика, съдържащ песен на турски. Преди това професорка и директор на музей се спречкаха за това заптиетата били ли са полицаи или не, и дали Симеон Велики е оставил трайни следи в българската история. Както Слави Трифонов (О, Боже, съгласявам се със Слави Трифонов) се зачуди: ако не е оставил трайни следи, що аджеба наричаме неговото управление Златен век, а него самия – Велики.

Тези, и други примери на идиотско отношение към етническата формула на нашата скъпа България са точно тази бланкетна толерантност. Тя е лишена от съдържание, защото е отбиване на номера и защото не цели нищо: тя не заставя политиците да предприемат нещо, не заставя обществото да коригира отношението си,а  само циркулира из социалните мрежи и се въргаля из устите на хора като “патриотите”, когато се определят като толератни, защото още не са избили или изгонили група Х от тяхната България.

6a00d83451591e69e20134828491d6970c-500wiЗдравите основи на българската толерантност – само за пред туристите

Толерантността се възприема погрешно в страната ни. Тя не може да е само на думи. Да се възмущаваме от казаното от Петър Москов и после да се врътнем на пета и да поминаваме с презрение (или безразличие) излезлия от гетото циганин, ровещ по кофите, ни прави не само смешни и жалки – прави ни гето на съвременната цивилизация.

Гетото е тук и сега

Циганите живеят в гетото. И гетото живее в циганите. Защото те живеят в гетото. Наглед е омагьосан кръг, който дава оправдание на някои да сметнат за уместно да считат, че думата “циганин” е еднозначна на “гето”. Че двете са идентификатор на класовата нищета, на наследен по рождение отказ да участваш в обществото, на институционализирана сегрегация и обществена стигма. Гетото е мръсно, кално и пълно с “цигани”. Където “цигани” вече не значи етническия идентификатор. Интегрираните цигани са сред нас и никой не ги забелязва, защото те не са антипод на системата ни: те ходят на работа, имат Фейсбук и се снимат от почивките на морето в Гърция. Техните деца ходят на училище и се хилят на клипчета с котки в YouTube в междучасието. Те са част от нас и ние забравяме, че и те са “цигани”. Защото думата е с изменено значение.

А в гетото децата не ходят на училище – вратите пред тях са затворени. Защото повечето от тях не познават нищо друго, освен гетото. За тях нормата е да крадат, да събират неща по кофите, и да са подминавани с погнуса от нас – участниците в заобикалящия ги отвсякъде свят. Свят, който се преструва, че ги няма.

MONTENEGRO-LEADER/Много сериозно преструване е паднало тук

И те израстват настроени не само на животински обороти за оцеляване – изяж или ще бъдеш изяден, а и с настройката, че от нас не могат и не бива да очакват нищо добро. Те “избират” своя път така, както ние избираме да сме част от българското общество. И така сами, чрез неволния си избор да са адаптирани към собствената си среда представляват доказателство защо “циганин” е нарицателно за друга класа хора, второ качество.

Виждате ли, има краен брой изходни резултати, които можем да получим, ако поставим една група хора в крайно мизерни условия, откъснем ги от всякаква адекватна образователна, социална и икономическа снабдителна линия. В най-общия случай ще имаме налице озверяла тълпа, живееща в самоделни хралупи, неразбираща защо е важно да участва в общество, което се старае всякак да я игнорира, но разбираща отлично как да тегли конците му, за да мине метър. Всички сме животни и човешкото животно бързо се учи как да манипулира средата си така, че да получи максимална полза от нея. А когато наличния ресурс е една идиотски написана социална политика, кофи за боклук и ненаказаност при дребни престъпления, всеки ще оцени ресурсите си по достойнство и ще сметне колко е 2 и 2.

Ако обърнем ролите, ако си представим свят, в който българите разполагат с техните ресурси, циганския еквивалент на Петър Москов ще е този, който ще се гневи във Facebook, че българите бият лекарите му. И изказването му пак ще опре до изборът – изборът, който младите в гетото правят и изборът, който онези извън него правят всеки ден.Защото е повече от арогантно да се преструваме, че не сме част от проблема и че гетата са се материализирали от нищото.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари