Тоня Борисова – Излъганият “дебелокож тапир”

Публикувам тук едно стихотворение на моята мила майка Тоня Борисова.

Позволявам си да го кача, защото то, по начин, който само тя умее, е вярно и болезнено показателно за същността на упорито натрапваната ни и моделирана природа: културата на безразличието и на службогонството, на патетичността и откъсването от хората, с които Животът ни заобикаля.

В луксозните многоетажни клетки
на градския термитник от бетон,
далечен спомен е съседството!
За малко, незаключил своя дом,
не мога у комшията да чукам
за щипка сол и половинка хляб:
Не го познавам, чужди сме си тука
в еднаквия панелен, тесен свят!
Заврял глава в „свещената си крепост”
и втренчил в телевизора очи,
не искам и да зная, как нелепо
Душата-щраус жалка вън стърчи!
Нали апартаментчето е тясно –
изпъдих я! И вече съм добре!
А то преди – наляво и надясно
пера развява и наред кълве:
ту съвестта, ту алчното ми его…
Чиновник съм – „дебелокож тапир!”
Брониран, следвам свойто кредо:
„Душата – вън! Да има мир!”
Редът в живота Тя смущава,
безценното спокойствие руши
и скъпата ми „лъскава държава”,
с панелните си скапани стени,
оказва се тъй смешно беззащитна
пред страшните проблеми на века,
а аз –„Всесилният” – една мушица,
размазана на сивата стена!
Не може тъй! Треперя гневен!
Не е демократично! Туй е Хаос!
Оченце хвърлям скритом към съседа:
„О, Боже! Виж го – своя „Щраус”
за прошка моли най-смирено
и кани на кафенце у дома!!!
Дали пък не настава вече време
и аз Душата да си прибера?
Отварям със замах вратата,
прегръщам Щрауса със страст
и цял обгърнат от перата,
потъвам в сладката им власт.
Надмогвам равнодушната наркоза
превърнала ме в кукла на конци –
удобна и послушна…В сива проза,
без собствен мирис, дъх и стил!
И ризницата ми – излишна пада.
И виждам: тя била от станиол!!!
На всички задължителни паради,
аз перчил съм се всъщност – ГОЛ!

1986г., София

Из поетичната книга „Чешити”

Тоня Борисова

Можете да следвате Тоня Борисова във Facebook:

 

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари