Je suis Карбовски – свободата на словото и реч на омразата

Краят на свободата започва там, където свършва мъдростта. А може би мъдростта е онова, което ни липсва най-много, ако съдим по това кой е глас на онеправданите в днешно време и какво послание отправя този глас. Това може и да обясни липсата на свобода не само тук, а навсякъде по света.

Мартин Карбовски е осъден за реч на омразата. Това едва ли би изненадало онези с поглед върху неговия “журнализъм”. Днес обаче аз казвам: je suis Карбовски.

Свободата на словото е под заплаха – от защитниците си

Точно така, ще защитавам Карбовски. И не от кого да е, а от моята любима адвокатка Маргарита Илиева, която за пореден път показа, че “Четене с разбиране” за нея е каквото е криптонитът за Супермен.

maxresdefault

Присъдата на Карбовски е малка: на фона на цялата гнусотия, която той от години излива, почти необезспокояван, заслужава далеч по-строги санкции от 600те лева, с които КЗД го глоби. Мартин Карбовски неведнъж е показал, че е ксенофоб, сексист, хомофоб, расист и почти всяка друга форма на -фоб и -ист, която може да се измисли. Но тази присъда му бе докарана заради “провинение”, което реално не е престъпление.

[с]лед  четвърти септември 2013 година политиката разбра, че е станала лека жена в перманентен цикъл. Сиреч ще смърди, но няма да ни свърши работа

Това е репликата, довела гнева на БХК върху бедната главица на треторазредния журналист. Запомнете това изречение добре, защото Дневник ни информира, че е окачествено така:

В мотивите си КЗД заявява, че с пасажа се обижда “цялата група на жените с менструален цикъл”, а жените се представят като “предмет за сексуална употреба”.

“Очевидно е, че пасажът […], изразен словесно, е унизителен и обиден, внушаващ принизяваща представа за жените”, пише в решението си КЗД.

Поправете ме, ако греша, но понятието “лека жена” и синонимът му “проститутка” означава точно това – жена, представляваща доставчик на сексуални услуги? Свободата на словото ни гарантира, че можем да кажем каквото мислим. И ако мислим, че политиката в България е като “уруспия”, която не се мие, трябва да се чувстваме свободни да го правим. Без да бъдем санкционирани от една групичка, която смята, че на общественото пространство не бива да му се показва метафоричният образ на смърдяща “парясница”, защото някой можело да се обиди.

А ако мислим, че сексистът Карбовски е заслужено осъден за сексисъм заради пошлата си “журналистическа етика”, трябва да сме свободни да го направим. Както този господин, изказал задоволство от наложената санкция:

commentО, г-не – очаквайте своята призовка от адв. Илиева: как смеете да твърдите, че всички жени са Карбовски, практикуващ йога…

Докъде ще стигне тази логика? Днес не можем да кажем, че “политиката е курва”, утре няма да можем да публикуваме това:

charlie-hebdo-une-14309_w1000Предпочитам да си представям, че го правят докато падат от Рая, изгонени от Св. Петър…

защото някой може да реши, че обижда всички християни, гейове и триъгълници на планетата. Метафорите на Карбовски ли са “реч на омразата”, или изводите и тезите, които той промотира?

Карикатуристите на Шарли бяха убити, защото използваха един вулгарен език (макар и образен),  за да показват нещата такива, каквито ги виждат. И в момента цяла Европа и по-голямата част от света ги почита, защото тезите им винаги са били в защита на истината.

Мартин Карбовски използва същият език, за да каже неистини. 

И точно това е заплахата за свободата на словото – когато най-важното стане изказът и метафората, която използваме, вместо посланието, което отправяме, сме загубили битката и стрелците от Париж са победили: свободата на словото ще е мъртва, а речта на омразата – невъзмутима и безстрашна. С поведение като това, рискуваме свободата на словото да е задушена под неаргументирани генерализации, каквито очевидно са специалитет на адв. Маргарита Илиева.

Заплахата за свободата на словото не е тероризмът – както видяхме той само раздухва огънят му. Заплахата е от съвсем друго естество – правоверните PC1 активисти, които систематично унищожават правовата рамка на “реч на омразата”, хвърляйки я по подобни мъртвородени казуси, като този за по-пикантната версия на “политиката е курва” на Карбовски. Превръщайки я в посмешище в очите на обществото, правейки я в комедия, във фарс… И тази пошловизация на тезата, че еди-какво си представлява реч на омразата, в крайна сметка ще убие възмущението в хората, когато истинска реч на омразата бъде изказана. Когато Карбовски пак публикува нещо, възхваляващо като герои дядовците с бради и рокли, настояващи да се мятат камъни по мирни шествия, или когато триумфално разказва как неонацисти правят рейдове из манастири.

Докато правозащитниците се държат като лъжливото овчарче и викат “Вълк!” за всяко бездомно псе, нашето глобално село ще се събуди оглозгано от глутниците, чакащи търпението ни да изтънее.

 

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

  1. political correctness – политическата коректност 

Сходни публикации


Коментари

коментари