Престъпления от омраза

От години редица неправителствени организации говорят за редакция на Наказателния кодекс, в който престъпления от омраза се наричат всички престъпни деяния, които са насочени към жертвата на база на расата, народността, етническата принадлежност, религията или политическите ѝ убеждения. В нашето правораздаване липсват още няколко признака, мотивиращи престъпления от омраза, които имат не по-малко сериозен отзвук в обществото и не по-малко жестоки и увреждащи последствия за засегнатите групи: пол, сексуална ориентация и полова идентичност.

Вчера Facebook гръмна с клипчета на момиче от Пловдив, залято с бяла блажна боя от бившо свое гадже и негови приятели. Подобно на редица други унизителни видеоклипове, и този бе подхванат от медиите и превърнат в достояние на целокупното население. В рамките на няколко минути в него виждаме как момчетата заливат жертвата си с бяла блажна боя и я размазват по главата и лицето ѝ. В момента момичето е със застрашено зрение и е под лекарско наблюдение. Медийното отразяване на подобна новина събуди множество въпроси в обществото. Невъзмутимия и лишен от гузност поглед на нападателя предизвика откровен гняв в много хора. И с право. Но този гняв се канализира в грешната посока и изкристализира в опасна форма на подкрепа на професионалните жертви.

Български Хелзинкски комитет излезе с позиция по въпроса, публикувана на сайта им вчера. Още с първия параграф обаче, тя се отклонява толкова съществено от конкретния казус, че можем да спорим дали изобщо авторът на текста, г-н Красимир Кънев, е гледал последвалите интервюта, както на нападателя, така и на жертвата.

Българският хелзинкски комитет осъжда нападението над Нона Славова от 24 юли 2014 г. Нападението е организирано от неин бивш партньор и осъществено от него, в съучастие с други двама мъже чрез заливане с боя и представлява дръзка и жестока проява на насилие срещу жените. По същество, то представлява линч.

Нападението представлява дръзка и жестока проява, в това спор няма, но не мога да се съглася, че смисълът му е било наказание на Нона Славова за това, че е жена. И е спорно доколко може да се тегли паралел между това и заливането с киселина (честа форма на осакатяване на жени в Далечния Изток в общества със сериозна липса на равноправие между половете), което е фокус на аргументацията на БХК. Основната мотивация тук не е и мъжката чест. Съдейки по интервюто, което невъзмутимия “герой” даде за Нова телевизия, мотивът му е отмъщение: най-злободневно и инфантилно отмъщение. Затова и самия акт на насилие върху Нона Славова е инфантилен по своето съдържание, макар и с опасни последици. Символиката му е значително ясна – бялата боя би трябвало да символизира семенна течност. Но Нона не е избрана за жертва на това престъпление, защото е жена. Мотивът на престъплението не е омраза към жените, а желание за лично, персонално отмъщение. Да, донякъде мъжката чест играе роля, но по-скоро е редно да се каже “честта”, защото има и предостатъчно случаи на жени, отмъщаващи си на неверни партньори по болезнени и дори опасни начини. Не чувам тогава възгласи, че това е престъпление срещу всички мъже.

Ще дам пример – случаен резултат от Google. Ето в тази статия, например се говори как жена се е опитала да нападне бившия си приятел, който е и с увреждания. В опита си да връхлети в къщата му, тя го поваля на земята. Резултатът от тази непремерена постъпка е един мъж с кървяща рана на главата след удар с дръжката на вратата, една арестувана жена и едно обвинение за нападение. Къде са обаче правозащитните организации, които да твърдят, че това е нападение срещу всички мъже и инвалиди? Няма такива. Това не е ли сексизъм, от страна на НПО-тата? Да вдигат шум и да настояват за справедливост, само когато жертвата е жена? Нима сексизмът е секзисъм, само когато жертвата не е мъж?

Сексизмът работи и в двете посоки и не всички престъпления, чиято жертва е жена, са сексистки по своята природа. В никакъв случай не твърдя, че Петър е невинен. Напротив – той е виновен за посегателство и трябва да понесе пълната си отговорност. Но в никакъв случай не съм съгласен този казус да се дефинира като престъпление от омраза. Защото не е. Това е престъпление от глупост и най-вече – от инфантилно желание за реванш. Мотивацията на Петър не е, че мрази всички жени. Причината да измисли толкова опасен и в същото време – толкова детински начин на отмъщение са междуличностните му отношения с жертвата. Не факта, че тя е жена. Т.е. тук БХК изважда полът на Нона от контекста и го превръща във фокус на престълението, когато не полът ѝ го е провокирал.

Интересно ми е, каква щеше да е позицията на г-н Кънев, ако Нона и Петър не бяха разделила се експлозивно хетеросексуална двойка, а хомосексуална такава. Щеше ли тогава Петър да бъде обвиняван в хомофобия, задето публично е унизил бившия си партньор? И тогава унижението пак ли щеше да се тълкува като публично порицание на факта, че жертвата е хомосексуална, или щеше да се изтълкува като свада между двама партньори, достигнала до абсурден акт на насилие?

Медийно оповестеното самопризнание на извършителя и съществуващият видеозапис на престъплението предполагат ниска степен на фактическа трудност на случая и приключване на наказателното преследване от прокуратурата с повдигнати обвинения в най-кратки срокове. Подходът в разследването следва да е съобразен с всички национални и международноправни стандарти, като полово обусловеният мотив на престъплението трябва да бъде ясно и категорично изведен. Всякакви опити за интерпретация на деянието в посока вменяване на вина у жертвата трябва да бъдат моментално прекратени и осъдени като недопустими. Следва да се съобрази историята на насилие на извършителя спрямо жертвата, за която съобщава последната – „побоища”, съпътствали връзката им. Следва да се има предвид, че ако полицията бе реагирала адекватно на тези минали насилия, доколкото е била сигнализирана за тях, бруталното престъпление можеше да бъде предотвратено.

Да, съществуването на самопризнанието предполага, че лесно и бързо можем да очакваме Петър да поеме отговорност за престъплението си и да изплати дълга си към обществото. Но “полово обусловен мотив” не бива да се превръща в каквато и да е приоритетна разработка за разследващите, защото такъв няма. И е изключително разочароващо, че точно БХК, които се очаква да имат трезва и сериозна позиция по въпроси, касаещи дискриминацията са онези, готови да крещят “Вълк!”, докато поляната е пълна само с овце.

Аргументацията на г-н Кънев в това изречение е аналогична с твърденията на г-ца Мелоди Хенсли, която наскоро заяви, че посттрамватичното стресово разстройство (PTSD), което е получила от социалната мрежа Twitter е също толкова значимо, колкото това на ветераните от войната. Реакцията на хората бе толкова бурна, че г-ца Хенсли още се възмущава от тормоза, който ѝ налагат, критикувайки нелогичната ѝ аналогия. За нея критиката на позицията ѝ е сексизъм. Фактът, че ѝ казват, че няма как от Twitter да получи PTSD е достатъчен да обяви всеки, оправил към нея критика за насилник, а всеки опит да се намекне, че хората ѝ се подиграват, защото е обидно надменна, тя приема за атака върху нейната свобода на избор.

Тя измества причината хората да я критикуват и ѝ слага етикет: аз съм жена, която каза нещо глупаво. Сега всички ми казват, че съм глупава. Всички са сексисти. Същия процес на отнемане на контекста и фокусиране върху незначителен за казуса признак правят и БХК: те лишават казуса от съдържанието му и виждат само нападение върху жена и са готови да настояват това да е фокус на наказанието.

Относно “историята на насилие на извършителя спрямо жертвата”. Ако има такава, т.е. ако е доказано, че такава има, Петър е редно да бъде наказан и за това. Защото няма нищо по-жалко от човек, който упражнява насилие върху партньора си – независимо от пол, сексуална ориентация или раса. Но това е редно да се докаже. И не е редно БХК да дискредитират автоматично МВР (макар и те да не са цвете, що се отнася до сериозно отношение към битовата престъпност и насилието между партньори), обвинявайки ги предварително, че не са си свършили работата. “Доколкото е била сигнализирана” е ключовата фраза. Ако бях аз, щях да формулирам изречението така:

Следва да се съобрази заявената от жертвата история на насилие в отношенията ѝ с нападателя. Настояваме органите на реда да проведат разследване, за да може той да се подведе под отговорност и за домашно насилие, ако такова се докаже или е вече документирано.

Ето така органите на реда са подканени да си свършват работата без да сме ги нарекли сексисти или некадърни предварително.

По-надолу становището на БХК вече е толкова отдалечено от казуса, че макар да съдържа предложения за необходими практики, те звучат кухо. Да, в обществото има предразсъдъци, спрямо жените, гейовете, негрите, дори спрямо извънземните. Тези предразсъдъци са опасни и водят до значително погазване на човешките права на групите, срещу които са насочени и ние като общество трябва да се борим те да бъдат изкоренени и хората, оправдаващи насилие или тормоз с тях, да бъдат наказвани с пълната строгост на закона.

Ок, може би не е нужно да изкореним всички предразсъдъци…

Но това не е правилното подхождане към един толкова сериозен проблем: да крещим “престъпления от омраза”, когато имаме престъпление от недозрялост не е добър начин да защитим настояването “пол” да се включи в дефиницията на чл. 162 от НК. Така, най-много да дадем повод на противниците на подобна мярка да сочат непремерената реакция и да настояват гласът на разума да остане нечут. И покрай тази свърхчувствителност и тази опасна тенденция да виждаме сексизъм навсякъде, за да са доволни професионалните жертви, може да ни коства успехи и по фланговете за равноправието на сексуалните малцинства.

Контекст – всичко се свежда до това. Дали го разпознаваме, дали правилно мотивираме исканията си и дали правилно разчитаме симптомите в обществото. Какво научихме от постъпката на Петър? Че обществото ни има проблем – има проблем с отглеждането на трезвомислещи и улегнали хора, които знаят къде да теглят чертата и кога една постъпка прекрачва границата на позволеното. Научихме още и, че жертва не е само Нона – жертви сме всички ние. Защото Петър не е единствения, който не знае къде лежи границата между нормалните човешки отношения и инфантилното желание да си разчистиш сметките с онези, които са те обидили или наранили.

Научихме, че в обществото ни се е просмукал онзи неприятен горчиляк на мрънкането на вечните професионални жертви, които са готови да донесат от осем кладенеца вода, за да се изкарат част от накърнените, част от онеправданите и част от лишените от човешко достойнство. Професионалните жертви изкараха един детински акт на плоско скроен реваншизъм, аналогичен с актове на насилие, демонстриращо обществения консенсус, че жените са глуха нота в обществената симфония. Професионалните жертви застрашиха достоверността на истинските жертви на истинските престъпления от омраза към жените. Застрашиха чувствителността на обществото ни към този сериозен проблем и поставиха на кантар важността на включването на пола и половата идентичност в характеристиките, обуславящи престъпленията от омраза. Професионалните жертви прекрачиха границата.

Проблемът е, че вчера се доказа, че и правозащитниците са готови да ги последват.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари