Правото да си безбожник

Безбожник! За много хора, решили да вярват в една или друга религия, тази дума е обида. Сякаш посочвайки факта, че не вярваш в невидимо същество, обитаващо облаците и следящо всяко твое движение и е готово да те съди и (евентуално) да те запокити в безкрайна огнена яма до края на вечността, те прави второ качество човек. За набожните, безбожник е всеки, който не се съгласява с тяхната гледна точка за това кой трябва да бъде отпратен в огнената яма, спомената по-рано.

Аз съм истинския ходещ кошмар за религиозните фундаменталисти – открит хомосексуален, вярващ пантеист, горещ привърженик на техническия прогрес, който е основен двигател за заличаването на организираната религия като значим социален фактор. Може би все пак ще отида в Ада, за да се появявам пред прегрешили фундаменталисти и да им говоря за еволюция и атеистични социални архитектури, когато къкрят в казана.


Нает си!
Източник: https://leavinglaw.wordpress.com/2011/06/10/

 

Чувам сега обърканите възгласи – как тогава си безбожник, като си вярващ… каквото беше там. Да, време е да обясня какво представлява пантеизмът.

Пантеизмът е философско-религиозна система, в която съществуващия физически свят с всичко в него се счита за божествено по произход. Т.е. Вселената в своята цялост е божеството, което създава и контролира всичко. В качеството си на такава, Вселената е божество, което е всеприсъстващо, всезнаещо и всеможещо, но в същото време не е същество с цели и задачи, с морални и ценностни системи – тя просто съществува и претворява. В такава космогония, пантеистите смятат, че единствения път към божественото е да изследваш Вселената, което ги прави дружелюбни към науката. За пантеистите задгробния живот не съществува, защото повечето вярват, че когато умрем нашия житейски опит се пренася в колективното вселенско съзнание и остава там завинаги. Че материята ври, като в котел и се претворява от едно в друго, а съзнанието е само едно: голямото колективно съзнание на всичко живо във Вселената, което се проявява като отделни индивиди на милиарди планети. В този смисъл, душата не е нищо повече освен съзнанието на индивида, върнато в колектива.

След като изяснихме в какво вярвам, защо тогава се наричам безбожник? Защото няма бог, в който да вярвам. Вселената не е божество, не е старец, който раздава каменни плочи и определено не се вълнува от нас. Не зная що за човек трябва да си, за да смяташ, че твоите молитви към същество, което се предполага, че е заето да управлява цяла Вселена, за здравето на падналата по стълбите ти баба ще свършат повече работа за нейното изцеление от професионален екип лекари.

impatient-god-meme-generator-00cf2fМалко съм зает в момента с няколко квинтилиона звезди…

Но това не е края на абсурда. Както вече казах, когато правих рецензия на шедьовъра на руската документалистика, вярващите са способни дотолкова да ограничат разбирането си за това какво представлява божественото, че да смятат за валиден само алгоритъма за достигане до него, описан в техните инструкции, които педантично четат и с които са способни да ти отворят живота, цитирайки разликите между тях и твоя подход към комуникирането с божественото. Както в новия филм за конструктурите “Лего”, където главния ни герой Емет идва от общество, което сляпо следва инструкции за всеки аспект от живота си и не може да проумее, че съществуват алтернативи. Че съществуват други версии на същите правила, които пак водят до същия резултат. Емет е щастлив в свят, където всичко е разчетено и където за всичко има някой, който му е казал какво да прави. Но тази щастлива интелектуална кома бързо се превръща в ужасен кошмар, когато осъзнава, че сляпото следване на нечии инструкции е най-голямото предателство, което един човек може да извърши спрямо себе си и спрямо онези, които са му близки.

Никога не съм разбирал как е възможно да има родители, способни да унищожават, напълно целенасочено и съзнателно, поривът за свобода, който децата им имат и да ги натъпкват, противно на всякаква логика, в тесните и архаични разбирания, с които те самите са избрали да се загробят. Това е престъпление! Ограбване на духа. Моите родители бяха вярващи. Баща ми, мир на праха му, беше единствения кръстен по християнския канон. Майка ми неотклонно моли Богородица да закриля децата ѝ и до ден днешен. Но никой от тях не ми е натяквал, че моите разбирания за Бог се простират отвъд Библията. И съм им благодарен за това. Защото иначе щях да бъда принуден да избирам между своя собствен духовен път и родителите си, а малко хора са способни да устоят и да запазят двете непокътнати.

Но да се върнем на фундаменталистите. Безбожник става всеки, който не следва техните инструкции. Защото техния бог са техните инструкции. Повечето от тях мислят, че Библията е Словото Божие. Но ако тръгнат да четат Библията ще видят, че повечето от текстовете са разказ ЗА бога им и мнения за него, рядко думите са от Негово име, или ако има такива, те обикновено касаят нечий пенис, разрешение за геноцид и масово изнасилване или хвалби, че в способен да убеди еднорога да му служи (Йов 39:9). И тази митология сега претендира за основа на морала на нашата цивилизация.

poniДа Ти служим как?

Ако започнем да анализираме Библията ще се нагледаме на толкова глупости, че не искам даже да го коментирам. Например Бог, със своята безпределна мъдрост е споделил на страниците на Библията (която вече изяснихме, че не е писана от него), че за да се абортира детето, което жената ни носи, защото е хойкала, или защото се съмняваме, че е хойкала, ни трябва да направим отвара от светена вода и прах от къщата ни. Не е нужно да питаме жената дали иска да абортира, дали не е доволна от брака си – не, завлечи я при свещеника и махни това бебе, което не си решил, че искаш. Защото не е като жената да е човешко същество и да има право на мнение или свобода, камоли пък – да има нужда от емоционална или романтична удовлетвореност от брака си, в който знаем, че е встъпила против волята ѝ, защото тия решения се взимат от родителите ѝ, не от нея…

Не, благодаря. Дръжте си магиите, абортите, идиотските вярвания, робството и детеубийствата. Нямам нужда подобна гнусотия да ми се бута в лицето и да се представя за морален азбучник за всички. Няма начин да не се отвратиш от Библията, ако я прочетеш. Затова и повечето, които вярват не са я чели. Защото инстинктивно знаят, че толкова стара митология ще съдържа толкова много човешко невежество, че ще разклати из основи убедеността им, че е редно да се кланят на въображаемия си приятел.

Предпочитам да съм безбожник. Така поне ще имам свободата да вярвам, че хората избират да са добри, защото искат да са добри, а не защото ги е страх от наказанието, което следва иначе. В мъглявите съзнания на фундаменталистите, единственото, което спира човечеството да се отдаде на една всемирна оргия от изнасилвания, убийства и кражби е Бог, който седи невидим в небето и гледа и си отбелязва в… предполагам много голям тефтер. Защото фундаменталистите твърдят, че заплахата за вечно изтезание в Ада, който отсъства в Библията, е източник на морала. Защото по тяхната логика един човек е добър, не защото действително е способен на емпатия, а защото е егоистично копеле, което прави каквото се очаква от него, за да не загази после. Ако това не ви отврати от религията, не знам кое е способно.

Да отречеш природното предразположение на човека да бъде добър и да иска да постигне хармония е… зверско. И въпреки всичко, това е позицията на тия фанатични идиоти – ние сме родени в грях. Всички. Всяка мила баба, всеки готин батко в метрото, всяко невинно осем годишно момиче, изнасилено от набожния си петдесет годишен мъж-мюсюлманин, всяко пеленаче, което току-що се е появило на бял свят. Всички ние, според тия гнусни перверзници, сме родени в грях и сме по природа грешници, защото надарения с вулва и клитор клонинг на Адам го е убедил да ядат от дърво, след непринуден разговор със… змия.


– Каза ли му, че има много витамин D?

По-добре безбожник, отколкото безмозъчен глупак. По-добре мразен от фундаменталистите, отколкото обект за безкрайни и напълно заслужени подигравки. Не защото ми пука какво мислят другите за мен, а защото не съм човек, правещ компромис с достойнството си: зная точно колко струвам и няма да продам разсъдъка си и да го предам в нечии чужди ръце, срещу бегло обещание за вечно блаженство след като се гътна. Знам, че след смъртта идва вечно блаженство – никой не се е върнал оттам, значи е по-хубаво от тук. Така че, щом е гарантирано, че ще умрем и никога няма да се върнем, не е ли все едно дали ще вярваш или не в Бог, Алах, Буда, Шива, спагетеното чудовище или невидимия розов еднорог в небето?

Страшният съд е тук – нарича се Живот. Защото всеки ден сме подложени на проверка и всеки ден действията ни носят последствия за всички около нас. Преди няколко дена една тъпачка от САЩ – най-фанатизираната религиозно държава в Първия свят, е обявила, че е прегазила моторист на магистрала, не защото е пълна олигофренка и не знае как да кара, а защото е дала на Бог да ѝ покара колата…

gods_car_game1Е, още няколко пъти и ще мина на следващото ниво…

И тая патка е живото олицетворение на фанатизма: в момента, в който извършим нещо изключително гнусно, тъпо или жестоко, обявяваме, че сме го направили защото Бог иска така. Не защото сме гнусни, тъпи или жестоки, а защото същество, чието съществуване, мотиви и желания са недоказуеми ни е прошепнало в ушето, или в случая с тая патка – е седнало в скута ни и е грабнало волана, докато ние сме били заети да си бъркаме в носа и с двете ръце. Защото за фанатиците, Бог е параван – оправдание, зад което да скрият собствената си нечовешка мерзост или с която да оправдаят всичко и всеки, който им е угоден. Той е и инструмент, с който да лъжат, с който да манипулират лековерните и с който да изчопкат от тях всичко, което може да си поискат…

А безбожните се трудим за придобивките си, поемаме отговорност за грешките си, признаваме глупостите, които вършим. Не защото сме по-добри или защото сме по-висши същества, а защото сме надраснали осемгодишния си сополанко, който оправдава всяка беля с “Един чичко беше!”. Може би все пак да си безбожник не е право. Може би е по-скоро задължение! Защото иначе набожните ще ни върнат в Тъмните векове.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари