Под кое знаме да стоиш – българското или на прайда?

Преди два дена бях поканен от btv radio да дискутирам темата за прайда и неговата уместност. Когато с мен се свърза журналистката Дияна Хаджийска и ме помоли да се включа с подготвяното от нея предаване се колебаех. От една страна, като отворен хомосексуален, имам доста да кажа по темата, но от друга – като човек, появяващ се в медиите по друга линия, за миг се поколебах дали и доколко коментарът ми по пиперливата тема за правата ми би навредил на работата ми с Общината.

Чак сега се сещам, че това е условния рефлекс, който споделям с всички останали хомосексуални – страхът да говориш свободно за правата си. Страх от последствията, от вероятността някой да се опита да се очерни, като публично обяви сексуалната ти ориентация. Но в крайна сметка, ако ще говориш пред роднини и приятели, че няма нищо срамно в това да си хомосексуален, трябва да поемаш риска и да го заявяваш и публично, дори напук евентуални “компромати”, нали? Така се дава добър пример. И така, отидох в студиото на btv radio и смело влязох в дебат с Венцислав Митов. Записът можете да чуете тук:

Само едно ще кажа: що за идиот трябва да си, за да попиташ “Под кое знаме си по-горд да стоиш?” и “С какво тоя парад прави България по-велика?”. Под кое знаме се чувствам по-горд?

Докато мога:

  • да отнеса боя, заради това, което съм;
  • да бъда “прочистен” (да се чете – убит) от парка, заради това, че съм гей;
  • да съдя нападателите си за хулигантство, но не и за престъпление от омраза;
  • да срещна същия идиотски манталитет в полицията, когато подам жалба;
  • да умра без да съм наследен от мъжа си;
  • да рева пред болничните врати, защото за закона съм чужд за мъжа си човек и не мога да го посещавам и не мога да взимам решение за него, ако той не може;
  • да съм равен с всички други, когато става дума за задълженията ми, включително – да дам живота си за тая територия, но не съм равен, когато си търся правата;
  • да съм непрекъснато принуден да водя двойствен живот с мъжа си, защото някой може да се сресне от гледката на една проста целува…

Няма как да съм горд с българското знаме. Защото това знаме олицетворява територия, управлявана от идиоти като ВМРО: от жалки хора, които не се свенят да лъжат и да клеветят, да подстрекават насилие и после да дуят устни като им обясниш, че малоумните им позиции наливат вода във водениците на хора, които тероризират различните: било то цигани, турци, гейове или марсианци.

Няма как да съм горд, защото ме е срам, че развращавате моя народ, че му втълпявате страхове, вместо да му носите истина, че с цялата си безочливост с парите на данъкоплатеца прониквате във всеки дом през медиите и сипете глупостта си.

Другите си коментари по темата ще публикувам скоро. За да изслушаш тази какофония от глупости, наглост, невежество, малоумие и т.н. отнема време, но най-вече – нерви. А в петък, след тежка работна седмица, прекарана в допринасяне към БВП на страната, имам по-важни неща за вършене, от това да оспорвам глупостите на Контрера, който смята, че рационалната мисъл била просто “парадигма”, а той не мислел в такива, р’ийш ли

kontrera-paradigmiКоментар, който счупи нета…

И на Митов, който твърди, че е експерт по исляма, но не познава собствената си (уж) религия:

Айде, приятен уикенд. И щастлив, усмихнат, пълен с любов и красота София прайд. А за патриотите – любовта винаги побеждава.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари