Никой не им пречи да бъдат педераси. Що шестват тогава?!

Около Sofia Pride из нета закънтява като гробовен звън на камбана един шаблонен коментар:

“Никой не им пречи да бъдат педераси. Защо трябва да шестват?”.

Той, за разлика от безкритичното препубликуване на вица за лорд Джон и еднополовата любов, поне поставя реален въпрос. Защо се парадира изобщо? Пречи ли ни някой?

Всеки въпрос, поне аз така мисля, заслужава обяснение: да, никой не ни пречи да бъдем хомосексуални. Педерастията е нещо различно, но това ще го оставим за друг път. И въпреки, че никой не ни пречи да си бъдем хомосексуални, да се обичаме, да живеем заедно, да влизаме и излизаме от връзки, нещата стават малко по-сложни, когато връзката прерасне в домакинство, когато решите да споделите живота си заедно, когато разбереш, че искаш да умреш до този човек. Например*:

1. никой не ни пречи да сме гейове, но ако мъжът ти катастрофира на връщане от работа, болницата няма задължение да ти се обади. Болницата няма начин да разбере ако и дали съществуваш. Полицията няма да те потърси, за да ти съобщи, властите няма и да разберат, че чакаш у дома и звъниш на всички възможни телефони, или търчиш по познатите места, за да търсиш човека, когото обичаш. И ако не успееш да го намериш, ако не е в болница, където работи някой приятел/роднина… за теб почва Адът. Болницата, полицията, общината, държавата не е длъжна да ти казва каквото и да е. Можеш да разчиташ на благоразположението на някой служител, или да си го купиш – с подкуп;

Някой познава ли шофьор, който поне веднъж не се е разминавал на косъм от смъртта?
Източник: novinite.com

2. никой не ни пречи да сме гейове, но ако мъжът ти не може да взима решения от свое име в болницата, ти не можеш да взимаш решения вместо него. Ти си никой. Чужд човек. Някакъв, приятел. “Ама, господине! Свижданията са утре от 16:00 до 19:00! Елате тогава! Сега не може!”. Не можеш да пренощуваш при него, не можеш да се инфорираш за състоянието му, не можеш да се разправяш с документите. Ти си чужд човек. “Документ! Документ носете! Без документ не може!”, ще каже лекарят и ще ти тръшне вратата на отделението пред носа. Отговорността за любовта на живота ти лежи у роднините му: онези, които по закон са свързани с него. И ако те са разбрани, ако признават и уважват любовта ви, може и да вземат твоето мнение предвид, да те вземат на посещения, да ти казват как е, да споделят мъката ти, да те утешат;

О, да – не всички гей двойки са млади, мускулeсти момчета с перчеми и фешън дрешки.
Източник: The Bilerico project

3. никой не ни пречи да сме гейове, но ако мъжът ти почине в болницата и няма живи (или заинтересувани) роднини, ти не можеш да си го вземеш и да го погребеш. “Документ! Документ носете! Без документ не може!”, ще каже лекарят. Няма да ти даде епикриза, защото си чужд човек. Съобщение за смърт може и да издаде, ама няма да го даде на теб – ти си чужд човек. Ще отидеш в общината за смъртен акт и там ще ти кажат: “Дайте удостоверение за наследници!”. Ти ще обясниш, че не си наследник. “Е, дайте тогава заверено пълномощно!” нервно ще изпъшка служителката. Можеш, разбира се, да пуснеш някой подкуп на нотриус, да ти издаде пълномощно със задна дата. Междувременно мъжът ти ще е в моргата – безпризорен. Без да знаеш дали ако се забавиш, в кой гроб и къде ще се озове… Ако успееш да се разбереш с когото трябва, ако роднините му са разбрани, и ако си късметлия, ще си го изпратиш на оня свят без да поискаш да легнеш до него в ковчега.

4. никой не ни пречи да сме гейове, но когато погребението мине и се прибереш да скърбиш, може да се прибереш в дом, който вече не е твой, пълен с имущество, което не е придобито общо и съответно: принадлежащо или на теб, или на трупа, по който скърбиш. И пак, ако роднините на вече покойния ти мъж са разбрани, ще ти оставят общото ви имущество, защото то е твое по право. Е, за апартамента ще видим: ако са много разбрани, може и да те оставят там под наем. Но ако не са, няма да имаш право на претенции, когато дойдат да вземат печката, пералнята, телевизора или холната секция, или когато те изхвърлят на улицата, защото ти си чужд човек, съквартирант някакъв, гост в собствения си дом. Само защото той е подписал ипотечния кредит, защото на гаранционната карта пише неговото име, или защото парите са дошли от неговата банкова сметка.

5. никой не ни пречи да сме гейове, но когато се прибереш от погребението и детето пита “Сега какво, тате?” ще започнеш да се чудиш как и дали документа за настойник, с който отиваш на родителските срещи в училище ще издържи в съда пред бабата, която още преди да е изстинал трупът му заяви, че иска да “си вземе обратно” детето от “оня, заради който сина ми изпедерастя”. Ако роднините му са разбрани, ще ти позволят да осиновиш детето, да го гледаш как расте, да се радваш на правото да виждаш покойния си мъж в лицето, в усмивката и в действията му и да се чудиш дали сега те гледа отнякъде. Ако не са, съдът ще ти го отнеме, защото си чужд човек! Пък и си гей, значи задължително ще блудстваш с него. За решението си съдът ще се позове на притесненията на бабата, която така слушала по Алфа и така чела в “Интернеда”. И съда, винаги длъжен да спаси децата от разврата, ще прати твоето дете, което заедно с покойният ти мъж сте гледали в София, водили сте в хубаво училище и сте му помагали за домашното, за курсовете по пиано и сте го водили на плуване, да живее при бабата, която ако не е някоя важна клечка, ще го гледа със 120 лв пенсия, в къща с външен клозет, в с. Укукурузево, където най-близкото училище е на 45 минути (без чакането) с междуградски автобус.

И ще останеш без мъжа си, без имуществото си, без детето си, може и на улицата: сам, овдовял, осиротял, скърбящ. И ако твоите роднини са живи (или заинтересувани), може и да отидеш при тях, за да си поплачеш. Защото за полицията, общината и държавата, този живот ти не си го живял: не си съпруг, не си родител, не си наследник, не си съсобственик. Не си никакъв. Ти си чужд човек. И нямаш документ…

Разбира се, сега някой ще каже: може да се уреди всичко това с договори. Да, може. Въпросът е, щом държавата така или иначе позволява всичко това да се урежда между двама души, които искат да са заедно, защо за едните трябва да важи една процедура, а за другите – друга? Защо едните могат да обръщат “подписването” в карнавал с нает духов оркестър на мегдана, с рокли, пайети, шампанско, ритуали и кордон от колите на роднините, богато декорирани с балони, а другите трябва да си издават една камара документи, да подписват безброй договори, да заверяват нотариално пълномощни, да актуализират завещания, за да описват натрупано ново имущество и т.н.?

Тарапана, оглушителна музика, смеещи се хора, мятащи цветя, балони навсякъде – звучи си като парад.

Та, за това се “парадира”: за печки, перални… и малко човещина. За правото всички тези мъки, всички тези ядове, целият този административен ужас да бъдат разрешавани със същата лекота, която е позволена на хетеросексуалните двойки. Парадира се за правото да кажеш: “Това е МОЯТ МЪЖ”, за правото на личните си карти да имате обща фамилия, която да ги накара да ти звъннат и да ти кажат къде е той, да не ти тръшват вратите на отделението, да ти дадат Удостоверение за наследник, да ти възложи отговорности, да те направи незаобиколим фактор, когато той не може да си помогне сам. За правото да живеете в радост и мъка, в болест и здраве, докато смъртта ви раздели.

* примерите, за жалост, не за измислени. За тия, които се чудят.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари