Нека развратим децата

Най-често обвиненията, които религиозните отправят към LGBT хората, е че целта ни с гей парадовете, с кампаниите за равноправие и с инициативите за сексуално образование в училище, е да развратим децата. Че ги изкушаваме да се откъснат от набожните си родители и да се отдадат на разврат, похот, мерзост и неморално поведение. Тесногръдата политика на религиозните фанатици да обявяват всичко, което не разбират, или което е заклеймено в митологиите им за знамение за Апокалипсиса не е нищо ново.

Чалгата в музиката и поп новините настоява, че Фики е секси. Чалгата в политиката и религиозните институции – че ЛГБТ хората индоктринират деца и чрез публичността си ги “изкушават” да се подхлъзнат по предполгаемия грях на различната сексуална ориентация – нещо, което учените твърдят, че е вродено. Но все пак патриотите и поповете едва ли са хора, които могат да разберат защо мнението на учените тежи повече от тяхното.

Сериозно, ако сега изглежда така, ще е като Пазителят на криптата на 30!

Човешката сексуалност не работи по този начин.

Тя не е въпрос на внушение или предпочитание. Повечето от тези, които си въобразяват, че децата избират сексуалната си ориентация, обикновено са толкова наясно със сексуалността, колкото и с религията си. т.е. – нямат си и понятие. Слапата вяра в изборът на сексуална ориентация прилича на вярата в разликата в заплащането между половете. Кой нормален работодател ще наема мъже, ако може да спестява 17% от заплати като наема жени? По същата логика: кое дете ще избере да е със сексуална ориентация, която му гарантира проблеми, дискриминация и социална стигма?

Религиозните родители са най-дълбоко убедени в това обяснение. Колко по-лесно да е да обвиниш анонимно множество, че са ти покварили детето, отколкото да седеш и да прочетеш няколко учебника и да разбереш какво точно се случва с него. Този тип хора разбират всичко в контекста на индоктринацията. По-голямата част от родителските задължения на един религиозен фанатик е да подлага децата си и всеки, който е достатъчно злощастен да е в обсег, на поучителни цитати от Библията/Корана/Тората. Фанатиците считат всякаква алтернатива на систематичния психически тормоз, който оказват на децата си, за конкурентна догма. Дори отсъствието на такава. Заради това и религиозните фанатици откровено мразят атеизма. Той най-често изважда на показ колко несъстоятелна е моралната и фактологическа основа на вярванията им и упорито отказва да се покае, че съществува. Атеизмът като лична философия за света е толкова религия, колкото да не колекционираш марки е хоби (Благодаря ти Thunderf00t за това сравнение), но религиозните продължават да го наричат религия, защото това е единствената отправна точка, от която наблюдават света.

Кой кого развращава?

Аналогично, ЛГБТ хората са набедени, че развращават децата, защото религиозните не допускат, че тяхното вързопче щастие може да е всъщност гей или лесбийка и да не им казва, защото се страхува да не бъде отлъчено, или още по-зле – подложено на още по-голям тормоз. Ще дам пример – преди години един семеен приятел, който бе вярващ християнин редовно водеше дъщеря си в нас. Аз бях във вихъра на пубертета в гимназията, точно минавах през Уиканския си период, и се подготвях да уча генетика.

Колкото и пентаграми да чертаех на пода, Гелето от 12б не си призна чувствата!

Щерка му беше в шести клас и имаше проблем с биологията. Двете двойки, които учителката ѝ бе врътнала бяха следствие от непоклатимото ѝ убеждение, че молекулите не съществуват. Проведох с нея един разговор, който и до ден днешен помня дума по дума, защото тогава ми стана ясно, че тя повтаря като папагал глупостите на баща си. Той ги носеше директно от църквата и ги изливаше в главичката на щерка си, а тя съвестно повтаряше каквото ѝ бе натяквано почти денонощно:

– Човешкото тяло от какво е направено?
– От плът и кръв.
– А те от какво са направени?
– От Бог!
– Не от кого, а от какво?
– От Дух Божий!
– Не, направени са от молекули.
– Молекулите не съществуват!
– Защо?
– Защото Бог не е правил молекули, а направо плът и кръв.

Добивате представа, нали? Мога да дам редица други примери за стотиците спорове, които сме водили: че динозаврите не са измислица, че има предостатъчно планети с две и повече слънца, макар че първо трябваше да постигнем съгласие, че допускаме, че други планети освен Земята съществуват и т.н.

И в случай, че се колебаете – не. Това не е невинна детска наивност, каквато голямата ми племенница проявяваше навремето, когато плачеше ако глътнеше динена семка, убедена, че скоро в коремчето ѝ ще порасне бостан.

Това е лицето на индоктринацията – на натрапването на отношение към реалността, което обективно е вредно. Представете си това момиче пораснало, водещо болното си дете на проповедник, вместо на лекар, защото вярва, че болестите са демони. В крайна сметка се оказа, че момичето избива комплексите, които баща ѝ създава, като краде. В период от няколко месеца няколко дрънкулки и малки сувенирчета изчезваха от дома ни и най-вече – от шкафа със сантиментални глупости на сестра ми. Един ден тя ги забеляза в дома на малката ни героиня. Последва сериозен разговор с баща ѝ, за който и аз и сестра ми съжалихме, защото последствията за детето бяха не само една пространна реч с цитати от Библията, но и родителско дисциплиниране по евангелистки – без физическа саморазправа, а с обещание, че Сатаната вече точи тризъбеца си за безсмъртната ѝ душа.

Индоктринацията избива в грешните посоки

Това помогна ли? Едва ли. Баща ѝ бе дотолкова заслепен от религиозната си отдаденост, че не забеляза основният проблем – дъщеря му крадеше заради поученията му. Тя го правеше като защитен рефлекс. Не защото беше лошо дете, а защото подсъзнателно беше приела, че колкото и да се старае, Сатаната ще я боде с гореспоменатия инструмент. Това е основния проблем на индоктринацията на децата – всяко дете прави бели. Всяко дете прави глупости. И не можеш да дисциплинираш дъщеря си, като я заплашваш с вечни мъки.

Аз лично бих я заплашил, че ще я дам на някой от героите на Джим Кери…

Това е най-краткия път детето ти да се превърне във фанатик или самоубиец, или дотолкова да загуби вяра в морала, че да се превърне в жалко подобие на човек. Виждал съм и такива случаи и никак не е приятно.

Естествено, никой религиозен родител няма да си признае, че развращава децата си, промивайки им мозъците с Библейски/Корански/Торски притчи и ги подлага на тормоз от най-висше естество за всяко прегрешение. От тяхната гледна точка, те дават ценни уроци, усвояването на които се посреща от Сатаната като лично предизвикателство да изкушава невинното им дете. Те виждат ефекта от психологическото изнасилване, но не осъзнават причините за него. И понеже много малко от тях са способни да възпитават без да проповядват, с всяка провокация увеличават дозата, отблъскваща децата им още по-далече.

Ако не ги развратим, ще ги загубим

Най-големия шок за един религиозен родител е мисълта, че губейки детето си от лоното на религията, той го губи в отвъдното. Филмът по истински случай “Молитва за Боби” показа историята на една религиозна майка, която бе толкова вманиачена в идеята да осигури присъствието на синя си в Рая, че отрови живота му и го накара да се метне от мост над магистралата.

Повечето хора смятат това за егоистично желание да си спокоен за отвъдното си. Но аз не мисля така – всяка майка иска най-доброто за децата си. Въпросът е, че понякога това, което тя смята за най-доброто, не е никак полезно за тях. Всичко се свежда до това къде религиозните теглят чертата между вярванията си и света, в който живеят. Да, светът е опасно място и децата ни имат нужда да бъдат напътствани, но границата между оказване на морална подкрепа и чупене на крилата е толкова тънка, че религията често я прекрачва със самото си присъствие в домакинството. Ако родителите са позволили на вярванията им да отменят родителските им инстинкти и не слушат и разбират и най-вече – не приемат децата си за равни, няма как да не ги изгубят. Не можеш да отглеждаш дете по книга. Камоли по книга толкова абсурдна, каквато е аврамовата митология. Резултатът от подобен опит никога не е хубав.

Ъм, татко… сигурен ли си, че Бог иска точно това?

Божии армии

За добро или лошо, броят на децата, които са подложени на психологическия тормоз на религиозните си родители, избрали да сложат край на живота си е по-малък от броя на онези, които в един момент се поддават и губят собствената си трезва преценка за света. Тази малка армия от набожни малчугани е удобен и хубав пластелин, от който родителите им могат да изваят какъвто си поискат “примерен” християнин/мюсюлманин/юдей и т.н.

Но има и такива родители, които не ваят децата си. Тази отговорна задача възлагат на някой от “прекрасните” пастори, които с жар проповядват да мразим Хари Потър и изпадат в пространни и пламенни речи как точно ще бъде разкъсан и как ще изглежда кръвта, която ще капе от раните му, отворени в името Божие; които смятат, че анимето Покемон обсебва детското съзнание, не защото е лъскава анимация за умствено увредени чудовища, способни да хвърлят листа от циреи на гърба си, а защото е демоническо присъствие, обричащо душите им на работа в полза на Сатаната.

Всеки знае, че демоните са само един клас Покемони…

На това видео се вижда как изглежда една индоктринация на деца. Обикновено, ако в една зала има стотина пищящи хлапета, които се мятат по седалките неконтролируемо, бих предположил, че става дума за киносалон, пускащ новия филм за Покемон в промоция с много захарни изделия. Но не.

Това са деца, които са дотолкова промити от религиозните поучения на своите родители, че са готови да изпадат в транс състояния, в името на Божеството, което приемат за даденост. Опасността на тази коварна форма на разврат е, че религиозните посвещават децата си в своя култ от раждането им. Те израстват с тази гнус и я възприемат за нормална. Те приемат за нормално да не приемаш конвенциите на светското общество; приемат за нормално да изказват неподправена омраза към едни или други и после да крещят, че са жертва на дискриминация, когато някой им каже, че са тесногръди задници като родителите си.

Опасността от една толкова обемна и масирана индоктринация е учението, на което тези деца се подлагат – извращаването на съзнанията им започва от момента, в който могат да говорят. Конкретно в случая с християните (макар мюсюлманите и юдеите да не са изключение), от момента, в който детето е способно да разбира какво му се говори, то е научено кой е Исус и защо той е умрял на кръста. После детето се учи, че някога е имало един човек на име Ной, който е бил единствения читав от всички. Да… идеалната притча за деца…

И после Бог издавил всички до един… Лека нощ, Миленчо.

Вина и страх

Вменяването на вина е един от любимите инструменти на религиозните родители за упражняване контрол върху децата си. Вина и страх. Защото ако цял живот си расъл с максимата, че на небето някой следи всяко твое движение, няма нищо по-лесно от това да те докарат до състояние на страх, че ще бъдеш наказан за това, че си си излъскал една злобарка под душа, или да те заставят покорно да изпълняваш всички нареждания, защото са те убедили, че си виновна, че си попитала “Щом Бог ни е създал по свой образ и подобие защо ни се развалят зъбите?” или “Ако Бог е толкова милостив, защо толкова много хора умират всеки ден?”.

Въпросите са опасни за всяка идеология, базираща се на неистини. Затова всяка религия прави всичко възможно да потиска тези, виждащи през плоските им митове. Религиозните учат децата си да не уважават училището като институция и да считат всичко, казано там за лъжа, защото само така могат да се спасят от истината.

Истината е вкъщи, не в училище.

Това е максимата им. Защото знанието е опасно за религиозната убеденост. И затова се полагат огромни усилия всячески децата да бъдат откъснати от контакт със светското общество, за да не бъдат подложени на критично мислене, за да не бъдат научени да подлагат не съмнение родителите си и вярата им. Това е началото на всеки фанатичен култ. Кой може да позволи детето му да е толкова посветено на някой, който го убеждава, че всяка дума излязла от устата му е сложена там от божество. Какво ще го спре да заяви, че Бог е казал тая вечер, докато са вечеряли на покрива, че трябва да убият родителите си? О, не се смейте, защото това се е случвало вече множество пъти. Само пълен идиот би позволил някой да мъти мозъка на детето му особено, ако може да го накара да изпадне в транс с присъствието си, женствената си мазна физиономия и микрофон.

Както казах – само пълен идиот би позволил това да се доближава до детето му…

Защо кръщенето е форма на насилие?

Както казахме развращаването на децата, живеещи в религиозни семейства започва още с раждането. Първото нещо, което религиозните правят е да ги кръстят в църква. В случай, че не сте присъствали на тази гавра с човешкото достойнство, ритуалът на кръщенето представлява клетва, която бебето дава пред божеството на мама и тате. Но тъй като бебетата нямат особено голямо желание да говорят, когато са на няколко месеца, тази важна задача се поверява от мама и тате на някой. Мнението на бебето не се взима предвид изобщо – мама, тате и глупакът, който ходи да сключва сделки от чуждо име плюят на значимостта на личността на детето си и му продават душата на своето божество. А върха на наглостта е – после държат детето отговорно за липсата му на ентусиазъм да се счита страна по сделка, която не е сключвало.

Комедия е. Не, трагикомедия. Жалкото обаче е, че целия този разврат се случва под опеката на църквите, манастирите, ордите от религиозни фанатици, които четат парцаливи онлайн портали като http://www.pravoslavie.bg/ и разни други пропагандаторски издания, целящи да обогатят репертоарите на различните форми на психологически тормоз, с който “възпитават” децата си. Обвинението на религиозните е, че липсата на тяхната религия в живота на обществото, заличаването на религиозното обучение в училище, публичността на атеистите и ЛГБТ общността развращава децата. Ако е така, съм съгласен – нека ги развратим до едно. Защото ако да учиш детето си на толерантност, доброта, стремеж към истина и критично мислене е разврат, то тогава всяко дете трябва да се разврати. Още днес!

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари