Мълчанието на евродепутатите

Споменах преди няколко дена, че ще присъствам на представянето на българските евродепутати, провело се в Дома на Европа на ул. Г. Раковски в София. Беше приятен хубав ден, в който по някаква случайност не валеше и пристигнах рано. Услужливите служители от Информационното бюро на ЕП ми показаха пътя към залата – всичко както си му е реда за една организирана по европейскому презентация.

Когато представянето започна, за мое огромно съжаление, от най-колоритните представители на България в Брюксел, само един се бе появил. Николай Бареков, Ангел Джамбазки и Любимец 15 бяха сред поканените, но само последния се оказа достатъчно отговорен и съвестен пред заинтересованото гражданство, за да се появи, което горещо аплодирам. Отчасти… Когато най-накрая започна, презентацията включваше:

  • Томислав Дончев (ГЕРБ);
  • Илияна Йотова (БСП);
  • Георги Пирински (БСП);
  • Момчил Неков (БСП);
  • Искра Михайлова (ДПС);
  • Светослав Малинов (Реформаторски блок).

Естествено, въпросите, които те решиха да изложат в представянето си включваха предимно работата им по комисиите, в чийто състав влизат, както и с какво са допринесли досега за европейската интеграция на България и в политическия живот като цяло. Изглеждаха разумни, уверени и европейски – както и се очаква от хора, чиято работа е да се грижат България да е неразделна част от Стария континент.

Всеки от тях обърна особено внимание на необходимостта от продължаващата европейска интеграция, като дори г-жа Йотова заяви, че мониторинговия контрол, който Европейската комисия все още упражнява над България е изчерпал ефективността си и се обяви за създаването на паневропейско наказателно право и още повече – Европейска прокуратура. Също така, Йотова в този си мандат ще продължи да се обявява за приемането на България в Шенгенската зона, защото всяка година извън нея се отразява негативно на българската икономика. Г-н Малинов спомена отново темата за Европейския енергиен блок и възможността България да е един от учредителите му, докато г-н Дончев се обяви за единен цифров пазар, а Пирински – екс-председателят на Народното събрание по време на Тройната коалиция каза, цитирам:

Евродепутатите и политическата импотентност

Представете си ме сега – седящ в тая зала, тихо и кротко сред тълпа журналисти, дошли да питат за икономика и политика. Моят въпрос не беше за бюджета, не беше за спрените европрограми, нито и за предстоящите предсрочни избори. Моят въпрос беше много прост. Успях да го задам в последния момент, в самия край на пресконференцията, докато една бясна група пенсионери настояваха – не задаваха въпроси, а настояваха, да се строят повече старчески домове и да не ни връщат бежанци от Германия, защото можело да дойдат повече, отколкото са заминали. Въпросът ми беше следния:

С оглед на изключително грозната предизборна кампания, която някои партии проведоха, как вие – избраните евродепутати ще представлявате LGBT гражданите, които са ви гласували доверието си и как ще защитавате техните интереси пред Европейския съюз?

Това, което последва разруши идилията, създадена от встъпителните речи. Българският политик в българските европдепутати лъсна. Въпросът ми бе напълно игнориран. Не просто отговорено едносрично, или повърхностно – беше пренебрегнат безапелативно. Толкова категорично, че никой от присъстващите (Георги Пирински си тръгна преди да успея да го задам, така че не зная каква би била неговата реакция) не пожела да ми отговори на него и в предвидената за тая цел формална среща след пресконференцията. Попитах Малинов, Йотова и Любимец 15. И тримата ме отрязаха, сякаш ги питах за пари назаем. Михайлова, която беше единствената, споменала думичките “фундаментални права” в представянето си бе плътно обградена от желаещи за разговори не успях да я издебна, но съм сигурен, че и тя щеше да ме отсвири, при положение, че не благоволи да ми отговори от трибуната.

Подобно поведение показва само едно нещо – политическа импотентност. Само онзи, който няма самочувствието, че е избран заради личните си качества, ще се посвени да отговори на въпрос, засягащ една сегрегирана група. Да отговориш на подобен въпрос по смисъл и качество не е по-различно от отговор на въпрос, касаещ общността на майките, пенсионерите или работниците в мините – всички изброени са общност, обединена от конкретни нужди и от сходните проблеми, които срещат в упражняването на фундаменталните си права.

Който не разбира това, не заслужава да е евродепутат.

А тази сбирщина от “политици”, определено не го разбира. Още по-лошо – карнавалното им представление на тема “Ще градим европейщина” става още по-фарсово, в мига, в който осъзнаеш, че нямат смелостта дори да застанат пред един 25 годишен блогър и да му отговорят, че нямат конкретна позиция по този въпрос.

Българската политическа потентност в едно изображение.

Тези хора ли са тръгнали да ме представляват в Европа? Как ще ме представлява мадам Йотова, при положение, че няма желание или смелост дори да признае, че моите интереси съществуват? От тези хора ли очаквам да защитават правата ми по всички въпроси, щом господин Малинов предпочете да ме отсвири, при положение, че благодарение на мен и на много други от LGBT общността, които повярваха в Реформаторския блок, той е в Брюксел сега? Да направя ли сега и аз като Президента и да заявя, че кредитът ми на доверие към Реформаторския блок е изчерпан? Как да се доверя на човек, който има наглостта да подминава подобен въпрос – въпрос, който не само постави задника му в Европейския Парламент, но и е от ключово значение за хора, достатъчни да населят една Варна плътно! Една Варна – това са кажи-речи две дузини депутатски места, които Малинов просто игнорира и подминава, сякаш не съществуват.


Може би ако игнорираме достатъчно дълго, ще се махне самичък?

Евродепутатите и техните партии

Когато е хванат в неудобна позиция българския политик или започва да лъже и маже (като Воленчо, Николайчо и Пламенчо), или мълчи като пукал. Единствения, засега политик от представена в българските или европейски институции партия, който не е като сладурите от горната карикатура е този човек:

Виктор Лилов, на когото аз с гордост си дадох гласа на Европейските избори и далеч не съм единствения. Не твърдя, че мандата на РБ се дължи само на LGBT хората – голяма част от непредалите се от тях, гласуваха за Зелените, защото познайте какво – и те имат позиция по този въпрос.

Реформаторския блок ни обеща, че ще се бори със статуквото – че ще бъде отворена и честна политическа сила, целяща да работи за всички българи. Очевидно под всички Малинов е разбрал всички, които си навират пенисите във вагини: другите очевидно не сме важни и не заслужаваме дори отговор…

Защо не коментирам другите политически сили? Че какво да им коментирам на тях?

  • Боко Тиквата навремето бе обявил, че в неговата партия всички са “нормални”, макар че всеки в гей общността знае, че това не отговаря на истината;
  • БСП – партията, наследила тежкото бреме да се извини за хилядите гейове, които през годините на комунистическия режим са били пращани в концлагерите… нея какво да я коментирам? Тя побърза да се извини на ДПС за Възродителния процес, но всички знаем, че ще получим извинение за зверствата срещу LGBT общността, само когато първо – направим гей партия и второ – я направим неин коалиционен партньор, който да я държи за метафоричните топки;
  • ДПС – последното, което очаквам от партия, толкова дълбоко зависима от необразовани и консервативни гласоподаватели, е да заеме позиция по въпрос, който всички кокошкари в българския политически курник намират за криптонит;
  • Атака, Батака и тем подобни псевдопатриотични партийки – тия смешници съм ги коментирал предостатъчно;
  • ББЦ – ха-ха-ха, за тоя палячо и за неговата фурнаджийска лопатарница вече са изписани томове ирония и сарказъм. Съмнявам се, че имам какво да добавя;
  • ВМРО – Ангел Джамбазки е човек, който е редно първо да провери собствените си сексуални фрустрации, преди да спекулира каква е биологичната класификация на Кончита Вурст.

Евродепутатите и консервативния вот

Мълчанието на евродепутатите се дължи на любовта на политическите сили към консервативния вот. Парадоксално, това е и причината на всички избори партиите изненадани да констатират катастрофален спад в избирателната активност. На последните избори – 2 361 943 души. Под 2,5 милиона, или една трета от регистрираните по списък гласоподаватели. Това, което щабовете на партиите не разбират е, че консервативния вот всяка година се свива, защото умира от старост, а младите, които би следвало да бъдат фокус на кампаниите им са апатични към агитации, структурирани и говорещи на език, който не отговаря на техния.

Да, можеш винаги да разчиташ на някоя фолк точилка да раздруса цици на някой площад и да привлечеш млади, но необразовани хора, които изграждат идеята си за глас на база качеството на кебапчетата, които раздаваш. Но с това отново губиш младите интелектуалци: онези, които най-активно градят БВП. А по-голямата част от тях са либерални и подкрепят равноправието и върховенството на закона във всичките му форми – в това се изразяваха многохилядните шестия на ДАНСwithme. Тези хора очакват от политиците позиция, очакват да видят смелост, плурализъм и желание да се върши работа по-голямо, от желанието да спечелят мандат.


Кампания за хора с едноцифрено IQ

Ако разглеждаме въпросът така, картината става страшна – тогава можем да заключим, че всички партии са заинтересовани всячески да изолират и изключат хората, които имат най-голям интерес от активно политическо присъствие, и всячески ухажват онези, които се впечатляват от илюзорни и размити във времето мерки. Всички политически формации, които успяват да влязат, било то в ЕП или Народното събрание, успяват да го направят, без реално да са подложени на адекватен дебат, на безмилостен разпит от страна на будните българи. Защото будните българи не са поканени в процеса. Защото има опасност някой от тях да ги запита за нещо, което да уплаши, разсърди или натъжи консервативното ядро електорат.

И подобно на удавници, българските партии, се държат за сламката на консервативния вот, докато до тях се клати салът на хората, желаещи политиците им да са политици, не автомати за калкулиране на бюджета. Ще ми е тъжно Реформаторския блок да се удави скоропостижно. Засега те са единствените що-годе читави и единствените, които бих избрал да ме представляват, но това бързо ще се промени, ако не възприемат европейския маниер на работа и не започнат да възприемат всеки въпрос за важен. Днес го задавам аз – защото съм тук. Хиляди са си го задавали, докато са се сбогували с близките си, на път към държава, където евродепутатите разбират защо си взимат заплатите.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари