Месецът на гей гордостта свърши. А, сега – накъде?

Юни е световния месец за демонстрациите, подкрепящи или настояващи за равноправие на гей, би и транс хората по света. Целия месец юни, във всеки по-голям град в света се организират прайдовете, на които LGBTIQ общността излиза да покаже, че е тук и че битката тепърва започва. Вече говорихме за това как все по-голяма част от Първия свят приема и узаконява гей браковете, въвежда дефиниции за трети пол и в някои случаи (Германия и Великобритания) дори държавата поема част от процедурите по промяна на пола за трансполовите или интерсексуалните непълнолетни.

Но тук в България, почти никой не говори защо го има парада: каква е неговата роля, каква е историята на това световно събитие и защо гей организациите тук настояват то да продължи да съществува. Повечето ни медии се ангажират с по-интересни теми, като кой мрази парада и кой колко сочни и идиотки заплахи към него може да отправи. Кой колко го критикува и го описва като знамение за Апокалипсиса и кой колко разгологъзен се е появил в деня на шествието.

Дойдох от Ада за душата ти!

Историята на гей прайдовете е дълга – 44 години. Всичко започва в Ню Йорк през 1969 г., в един гей бар. По това време, подобно на МНОГО от щатите на САЩ и Ню Йорк има закон, забраняващ “хомосексуалността на публично място” – точно каквото АТАКА искаха за нас, през 2014 г. Гей барът се е казвал Stonewall Inn и сега тази малка кръчма се смята за най-важното място в гей общността – мястото, в което изкристализира началото на борбата за гей правата. В нощта на 28ми срещу 29ти юни 1969 г., към 1:20 през нощта полицията на Ню Йорк организира рейд. Официалната причина е била нелицензиран алкохол и опит да се пресече мафиотска мрежа от рекетьори, изнудващи гей клиентите на бара, работещи на Уол Стрийт, да предоставят информация за предстоящи сделки. Полицията връхлита в бара след като двама полицаи под прикритие в бара дават сигнал. Много от присъстващите се втурват към тоалетните, за да избягат през прозорците им, но полицаите предварително са ги завардили.  Около 205 души се оказват в бара, пазени от общо осем полицая.

Всичко се случи толкова бързо, че някакси се оказахме неподготвени и объркани. Изведнъж се появи полиция и ни беше наредено да се подредим в редици и да си приготвим документите.

Но рейда не протича, както се е очаквало. Обикновената процедура е да се строят клиентите и облечените като жени да бъдат отведени от женски полицаи до тоалетните, за да се провери от какъв пол са. Мъжете, облечени като жени (драг кралиците и трансполовите) след това се арестуват. Но тази вечер те отказали да последват полицаите в тоалетните, всички отказвали да предоставят документите си. Полицаите решили да отведат в ареста всички присъстващи, след като отделят крос-дресърите в отделно помещение. Усещането за неподчинение бързо се разпалило след като полицаите проявили непрофесионално и откровено насилствено отношение към лесбийките, присъстващи в бара, като си позволявали да ги опипват и обарват, докато провеждали процедурното претърсване.

Двадесет и осем касети с бира и деветнадесет бутилки твърд алкохол били конфискувани през нощта на рейда. По протокол, те трябвало да бъдат извозени в специален полицейски фургон, но той се бавил. В това време, полицаите решили да държат клиентите в редиците и да не ги пускат да излязат. Онези, които не били арестувани са били освободени, но те не напуснали веднага района, а останали пред заведението и бързо свикали тълпа. За броени минути, хората през бара наброявали 100-150. Макар някои от клиентите да са били насилствени извеждани, ритани и блъскани от полицаите, освободените от арест театрално падали и им отдавали чест, поощрявани от събралата се тълпа.

Полицаите успяват да натоварят в първия пристигнал фургон конфискувания алкохол и мафиотите, извършващи рекета. Тълпата аплодира тяхното задържане. След мафиотите, във фургона са въведени служителите на бара. Някой от тълпата извиква “Gay power!” и тя реагира като започва да пее песента We Shall Overcome (символ на борбата на чернокожите за равноправие).

Кога за последно сте виждали педал да отвръща на удара?… Но сега времената се променят! Вторник вечерта беше последната вечер за тия глупости. Общата тема беше: “Тая гадост трябва да спре!”

Анонимен участник в Стоунуолските бунтове

В този момент тълпата пред бара вече е наброявала няколкостотин, повечето от които хомосексуални. Напрежението ескалира след като лесбийка е била ударена от полицай с палка, защото се е съпротивлявала и се е опитвала да се измъкне. Когато най-накрая е повалена на земята тя се обърнала към наблюдаващите с: “Защо не направите нещо, момчета?!”. В този момент из тълпата тръгва слух, че задържаните в бара са бити от полицаите. Първият удар е нанесен от драг кралица, която удря полицай с чантата си по главата, след като той я блъсва. Към полицаите политат стотинки и бутилки от бира са хвърлени към полицейските фургони, в отговор на слуха за полицейското насилие.

В района в тази вечер се намирал и писателят Едмънт Уайт. Той си спомня:

Всички са неспокойни, ядосани, и с приповдигнат дух. Никой няма лозунг, никой няма дори и намерение, но знаеш, че нещо ври и скоро ще гръмне!

В отговор на насилственото качване на лесбийката във фургона, тълпата разкъсва кордона и започва да се бори с полицаите. В продължение на няколко дена из улиците около Stonewall Inn се води открита битка между протестиращи и полицаи, както и спец частите на Нюйоркската полиция. Ранени има и от двете страни, множество пожари и потрошени магазини са описани като част от щетите от близо седмичния бунт. Множество от по-възрастните и консервативни в хомосексуалната общност в Ню Йорк остро осъждат бунтовете и женствено-провокативното отношение на протестиращите към полицаите, като настояват, че не това трябва да е лицето, с което общността трябва да се появява във вестниците. Новината за бунтовете бързо обикаля САЩ и в много други градове LGBTIQ общността започва да се организира и да провеждат беседи, за да знаят как да реагират.

“Уличните деца” – първите, започнали боя с полицейските части, отвеждащи задържаните клиенти на Stonewall Inn.

Започва масирана кампания, чрез разнасяне на листовки, с която се цели да се премахне мафията от гей баровете. Създава се и Gay Liberation Front – първата гей организация, съдържаща открито думата Gay в заглавието си. Една година след събитията в Stonewall Inn се заражда и Gay Pride – шествията, протестиращи и осъждащи нехуманната и архаична позиция на федералното правителство по отношение на гей, би и транс хората.

15 милиона хомосексуални (в САЩ) искат правото да преследващ своето щастие

15 милиона хомосексуални (в САЩ) искат правото да преследващ своето щастие

Повече от 500 000 гей гласоподавателя няма да бъдат грешно представлявани

Повече от 500 000 гей гласоподавателя няма да бъдат грешно представлявани

През 70те години на минаия век движението за гей права се разраства значително, особено в Ню Йорк и Сан Франциско. През 1973 г. Американската психиатрична организация премахва хомосексуалността от списъка с психически заболявания.

През 70те години на минаия век движението за гей права се разраства значително, особено в Ню Йорк и Сан Франциско. През 1973 г. Американската психиатрична организация премахва хомосексуалността от списъка с психически заболявания.

Протестно шествие във Флорида. Носят се транспаранти с надписи: "Първо евреите, после черните, сега - гейовете. Оставете ни намира!"

Протестно шествие във Флорида. Носят се транспаранти с надписи: “Първо евреите, после черните, сега – гейовете. Оставете ни намира!”

Харви Милк (вляво) - шестият открит гей, избран на управленски пост. Милк е убит една година по-късно.

Харви Милк (вляво) – шестият открит гей, избран на управленски пост. Милк е убит една година по-късно.

1993 г., Вашингтон - между 300 000 и 1 000 000 шестват за правата на LGBTIQ общността.

1993 г., Вашингтон – между 300 000 и 1 000 000 шестват за правата на LGBTIQ общността.

"Забавеното право е отказано право" - Мартин Лутър Кинг

“Забавеното право е отказано право” – Мартин Лутър Кинг

Прайдовете в много градове по света вече не са мрачно припомняне, че всичко е започнало с кръвопролитие и със запалени контейнери за боклук. Прайдовете в “белите държави” вече са шествие, ознаменуващо мирът, сключен между сексуалните малцинства: разбирането, че всички ние, независимо от сексуалната си ориентация имаме нужда да обичаме открито и да градим живота си без страх. В България, прайда е по малко и от двете – от една страна той е все още протестно мероприятие, настояващо да бъдем чути и политиците да си свършат работата. От друга страна, той е израз на радост, че сме в семейството на държавите, които лека-полека, стъпка по стъпка вървят към равноправието. Още не сме стигнали там, но поне сме на път.

И никой и нищо не може да ни спре! Ще се видим на 5ти на Прайда!

 

 

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари