Калин Румънев – превенция на “болестта безкритичност”

Ненавиждам нечестността. Ненавиждам и арогантното невежество. Точно заради това реагирам бурно, когато някой ми ги навре в лицето. Другото, което не понасям е провинциалната журналистика. Провинциална не като географско, а като професионално понятие – през просото, нагла, неетична. Затова и когато попаднах на интервю на Борислав Аврамов за Дарик Варна, пуснато в общественото пространство от Калин Румънев, бях толкова ядосан и толкова потресен, че си изпуснах нервите в един телефонен разговор, който вече за мен е показател за патологичния разпад, който претърпява журналистическата професия.

Не си позволявам да крещя и да повишавам тон. Принципно! Но Калин Румънев очевидно нямаше желание да проумее колко неетично е да “поканиш” някой да лъже и маже в ефир с авторитетна парадност на завършен учен. Нека обясня: според госта на Румънев, представящ българското издание на поредната псевдонаучна ксенофобска апологетика, причината момчетата да стават хомосексуални е… защото не се боричкат с татко си. Няма да коментирам колосалната глупост, която представлява тази хипотеза. Нямам силите да спазвам границата между сарказъм и откровена подигравка, а и е трудно да се определи подобен текст като друго, освен глупост с космически пропорции, а човекът, решил да издаде книгата и да я пусне на българския пазар – като зловреден паразит.

145160875_e2d978434bИстинските хетеросексуални очевидно познават вкуса на чужда мъжка пот…

За сметка на това, ще обясня защо Калин Румънев прекрачи етичния кодекс на българските медии.

Калин Румънев и неутраните въпроси

Всички въпроси, сами по себе си са неутрални. Всеки въпрос може да доведе до истината и всеки журналист знае, че въпросите, задавани при интервю имат за цел не само да развият историята, но и да дадат възможност една теза да се валидира или опровергае. Само по себе си, запитването за Холокоста, например, е един прекрасен въпрос. Той позволява на интервюирания да изведе планините информация, която имаме, да разкаже или покаже (ако медията не е радио) снимковия и веществен материал, доказващ Холокоста, да препотвърди установения и неоспорим факт, който никой сериозен историк не оспорва. Но… може и да се случи нещо такова:

– Имаме ли основания да смятаме, че Холокостът се е състоял?

Няма никакви сериозни научни доказателства, заради които да се твърди, че Холокостът реално се е случил. Това е един мит, който върви вече много години и който никой не се захваща да го доказва или опровергава.

Ако този пример не ви се струва достатъчно катастрофален:

– Трябва ли да третираме негроидната раса като равна с европеидната?

Няма никакви сериозни научни доказателства, заради които да се твърди, че негроидната раса трябва да бъде разглеждана като равнопоставена с европеидната. Това е един мит, който върви вече много години и който никой не се захваща да го доказва или опровергава.

Или може би:

– Случило ли се е клането в Батак?

Няма никакви сериозни научни доказателства, заради които да се твърди, че клането в Батак изобщо се е състояло. Това е един мит, който върви вече много години и който никой не се захваща да го доказва или опровергава.

Надявам се вече разбирате какво имам предвид? Само защото ти не си съгласен с истината, не е достатъчно основание да твърдиш, че консенсус няма и да намираш съратници по мнение с достъп до ефир, за да сееш интелектуалната си отрова. Калин Румънев престъпва етичния кодекс на журналистическата професия, защото след този откровено ужасяващ отговор продължава интервюто без да изиска доказателства за твърдението, че целокупната академична общност е възприела един “мит”, а само религиозно-фанатичните среди, продуцирали хипотезата за боричкането с татко и превенцията на хомосексуализма, и невежо-православните разсейки на интелектуалната закърнялост от Българска православна църква, са единствените радетели за емпиричната истина. И най-вече – тезата на Борислав Аврамов е представена едностранно: без опонент, който да покаже колко абсурдна е тя. Без някой, който реално се е занимавал с наука, за да постави подобна нагла арогантност на мястото ѝ.

1103a_20121210Доказателсва? Не, това е част от българоцентричната конспирация.

Какво прави “журналистът” Румънев? Не е нужно да настоява за аргументи, не е необходимо, според него да изиска доказателства: този отговор му е достатъчен, въпреки, че е в пълно противоречие с целокупната научна общност на планетата. Този отговор му е достатъчен, и му позволява (според него) да продължи интервюто, за да пита по-важните въпроси, като:

Каква може да се направи в такъв случай, каква е превенцията?

Боят помага ли?

Книгата препоръчва ли връщането на казармата?

От менажерията му има и обективни и стойностни въпроси – признавам го. Дори на моменти има въпроси, които почти звучат като наченки на съмнение, че смешката-събеседник отсреща не е нарочна, а вярва на тези врели-некипели. Но тези качествени въпроси са вече безсмислени: аргументът е вече изместен, истината – погазена, а честта и достойнството на всички LGBT хора – опетнени. За пореден път. Но обективните въпроси са малка утеха, когато целият материал е интелектуално нечестен.

Отново – нямам против съответните недомислени хипотези, че всички синове на самотни майки са хомосексуални (логична екстраполация от смехотворното и невярно твърдение, че липсата на бащата е фактор в определянето на сексуалната ориентация): всеки е свободен да вярва в каквато глупост си иска, да пише книги за нея и да убива невинни дървета в името на блаженото си невежество. Но имам против арогантността на “журналиста” Калин Румънев, който не само, че публикува подобно обидно и неетично интервю, а и има наглостта да се чувства обиден, когато бъде конфронтиран за непрофесионалото си отношение.

if-you-read-this-your-gay_o_477654Очаквайте следващата книга, представяна от Борислав Аврамов – Любимото ми животно е морков.

Нека го кажем така: ако утре в медия Х се появи интервю, отричащо Холокоста, или заявяващо, че драпетоманията е истинско психическо разстройство, ще бъде ли оправдана негативната и остра реакция на еврейската общност, или на афроамериканската общност? Ще бъде ли сметнато, че журналистите, които позволяват на доказано неверни и обидни тези, да бъдат излъчвани като истина в ефира, са се държали етично, спрямо аудиторията си, излагайки я на откровена неистина, която не е по никакъв начин поставена на проверка или опровержение?

Или само защото става дума за LGBT хората, няма нищо неетично? Или само защото става дума за LGBT хората, е позволено да ставаме дъвка в устата на хора като Борислав Аврамов и на “журналисти” като Калин Румънев? Очаквам отговор, дами и господа журналисти: откъде започват етиката и благоприличието и с достойнството на кои общности е позволено да се подиграват разни провинциални “журналисти”? И има ли нещо неетично в това да се представя псевдонаука като факт?

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари