За соросоидите и “патриотите”

Вчера пак попаднах на филма “Обитаемият остров” – екранизация на гениалния едноименен роман на братя Стругацки. По повърхността на Сарракш, в една разкъсана и изкривена от войни и жестокости цивилизация, в държава, управлявана от непоклатима олигархична диктатура, най-големите врагове са онези, които виждат неправдите – чиято съобразителност пробива пелените на правителствената пропаганда. Те са враг №1, обявени за платени шпипони, саботьори, външни агенти, целящи физическото унищожение на народа, а в действителност са сегрегирана група, малцинство, борещо се за физическото си оцеляване, набедени от управленския елит за Врагът.

Обожавам този роман – толкова пряка критика на репресивния режим на тогавашния СССР трудно може да се намери. Едно репресирано малцинство, което вижда лъжите и е обречено на битка на живот и смърт с мнозинството, което е зомбирано от онези, държащи властта. И най-тънкия момент – и властимащите виждат истината, но са избрали за своето управление лъжата.

Не мога да не направя паралели със сегашната политическа реалност на България. Сега е на мода да си патриот – да обявяваш народа и неговото благоденствие за върховна ценност. Но подобна позиция изисква враг, от който да защитаваш народа, пред който да се изправиш и да кървиш за пред пропагандните художници. Колко по-лесен враг от онези, които виждат през хилавите държавнически политики и критикуват кухата ти родолюбивост, наричайки я с истинското ѝ име – ксенофобен популизъм.

Днес ще съм кратък. Ще си позволя да сложа два цитата от “Обитаемият остров”, които показват точно колко “соросоидите” и патриотите са в противовес:

— Защо решихте да се заемете с противодържавна дейност?

— Защото в историята на света не е имало по-отвратителна държава — каза Кетшеф. — Защото обичах жена си и детето си. Защото убихте моите приятели и развратихте моя народ. Защото винаги съм ви ненавиждал. Достатъчно ли е?

— Достатъчно — спокойно каза бригадирът. — Повече от достатъчно. Кажете по-добре колко ви плащат хонтийците? Или на вас ви плаща Пандея?

Човекът с бялата престилка се засмя. Страшен смях беше — като на мъртвец.

— Приключвайте тази комедия, бригадир — каза той. — За какво ви е всичко това?

Лесно се набеждава някого за външен шпионин, или платен провокатор, когато работи за интерес, различаващ се от твоя. Неведнъж и аз съм се изкушавал да се зачудя, кой поема разходите по подобни грозни прояви, като нападение над централа на правозащитна организация. Кой има време и средства, за да организира изнасилване на демокрацията, която позволява собственото му идеологическо съществуване?

Най-лесно зверства и посегателства се оправдават с любов към народа и със служба на Бога!

Ако тези “патриоти” искаха действително благоденствието на народа ни, нямаше да маскират неприязънта си към активистите зад плитки оправдания като “България”. Това не е България на Левски и на Ботев. България, пред която се кланяме на 6ти 22ри септември, и за която си спомняме на 3ти март. Това е крива, грозна България – България, построена на криви основи. България, зашита с белите конци на ненавистта и ксенофобията. Тоя кирлив парцал на псевопатриотизма вече е доволно изтъркан от смешници като Волен Сидеров и лицемери като Боян Расате.

Онези, които се обявяват против разцеплението на българския народ на “наши” и “чужди” са най-презираните от групите, за които разделението е единствения начин да се идентифицират. За тях света е статичен – черно-бял и онези, които показват многообразието и го обявяват за ценност, са заплаха. Защото в свят, обагрен в стотици цветове, важността на идентификацията и рязкото противопоставяне става невъзможно.

И се замислете – днес “соросоиди” и платени шпиони са онези, които настояват за равноправие. Както ще стане, ако властта на държавата падне в ръце като тези на Расате – готов да чупи офиси и бие беззащитни хора, или Волен Сидеров – готов да ни продаде на Русия за едно потупване по бялата косица?

Кой ще е врага тогава? Власт, покатерила се на върха с обещания за спасение от враг, намира друг, с който да плаши и с който да изисква покорство. Защото за разлика от активизма, властта се държи. Активизма се върши. Сега ще ви дам втория цитат. Гел Кетшев, герой в романа “Обитаемият остров” се е борил с власт, обявила го за враг; власт наплашила и натровила народа си, в името на егоистичните си цели; власт, извисяваща патриотизма, за който обаче не стои никакъв идеал; власт, каквато готвят ксенофобите. Той е боец и е живял като боец. Ние не сме – ние сме активисти. Нашите оръжия са думите и действията. А противниците на думите ги заглушават с физическа сила. Но в крайна сметка: “Език кости няма, но кости троши!”.

Максим премълча. Не му се говореше. Картината на света, която само преди денонощие изглеждаше толкова логична и отчетлива, сега се разми, изгуби очертания. Впрочем, Панди не се нуждаеше от отговор. След като си свали ръкавиците, за да не ги изцапа, той извади от джоба си кесийка с печени орехчета, почерпи Максим и започна да разправя как не можел да понася тоя пост. Първо, страх го било да не прихване от дегенератите някоя зараза. Второ, някои от тях, като тоя едноръкия например, се държали направо толкова нагло, че едвам се сдържаш да не им треснеш един. Веднъж той така търпял, търпял, пък треснал някакъв — после едва не го разжалвали в кандидат. Благодарение на господин ротмистъра, който го защитил, получил само двадесет денонощия арест и още четиридесет без отпуска…

Максим гризеше орехчетата, слушаше с половин ухо и мълчеше. „Ненавист — мислеше той — Тези ненавиждат онези, онези ненавиждат тези. За какво? Най-отвратителната държава… Защо? Откъде му е дошло наум?… Развратили народа… Как? Какво може да означава това?… И този цивилен… Не е възможно да намекваше за мъчения. Та това е било отдавна, в средните векове… Впрочем, фашизмът. Да, Хитлер. Расовата теория, геноцидът. Световното господство. Гай да е фашист? И Рада? Не, не прилича… А господин ротмистърът? Хм… Добре ще е да се разбере каква връзка има между болната глава и пристрастието към неподчинение на властта. Защо само дегенератите се стремят да разрушат системата ПБЗ? И то не всички?“

— Господин Панди — каза той, — а хонтийците всички ли са дегенерати, не сте ли чували?

Панди дълбоко се замисли.

— Как да ти… разбираш ли — произнесе най-после той. — Ние предимно се занимаваме с тия дегенерати, дето са в градовете, или с дивите, в горите. А какво е в Хонти или, да речем, някъде другаде — това сигурно армейците го учат. Главното, което трябва да знаеш, е че хонтийците са най-злите външни врагове на нашата държава. Преди войната ни се подчиняваха, а сега злобно ни отмъщават… Толкоз. Разбра ли?

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари