За божествената ксенофобия

След като моята статия за индоктринирането на децата в ксенофобия и хомофобия, Горките деца излезе в Gamanews, там получих един много интригуващ коментар от Светослав Александров. Малко по-късно г-н Александров ме потърси във Фейсбук, за да разшири своя аргумент. С негово позволение, публикувам личното му съобщение:

Svetoslav Alexandrov
Здравейте, г-н Борисов.
Изпращам Ви едно лично съобщение. Ако искате, пуснете го на стената си. Аз съм християнин, но не съм тук да ви съдя, нито да ви заливам с омраза.
Просто искам да ви разкажа една-две истории за себе си.
Миналата година имах ужасното нещастие да попадна в болница. Първоначално състоянието ми изглеждаше невинно, което може да се оправи за един-два дни. После то стана по-сериозно. Щяха да ме изписват днес, утре… други ден… след два дни… мина почти седмица, а аз не се оправях.
През цялото това време аз зависех от едни хора с бели престилки. Който се е сблъсквал с българската болница знае какво имам предвид – грубо отношение – набиват ти иглите, слагат ти системите без да гледат… И въобще не те питат как си, как се чувстваш…
Но въпреки от отвратителното отношение, ти зависиш от тях. И на следващия ден си задаваш въпроса – ако те не се справят?
Ако утре ме няма?
Разбирате ли накъде бия? Напълно съм съгласен с Вас, че религията често е източник на омраза. На Изток хора се женят насила – в името на религията. Инквизицията е била в името на религията. Аз съм молекулярен биолог, имам научно образование, имам научни статии. Не съм “идиот с диплома”. Знам, че религията е виновна за много от бедите в обществото.
Но както казва проф. Джон Ленокс, обратната страна също не е за пренебрегване. Какъв е моралът на безбожието? Че отвъд материалния свят няма нищо. Че добрите хора могат да страдат, а лошите – да се радват на живота … но понеже след смъртта няма нищо – няма утеха за скръбта на хората. Напразно е да търсиш утеха – животът е несправедлив. И толкоз. Както казва проф. Ричард Доукинс в “Делюзията Бог”, с чието послание не съм съсласен: “Науката е като врата към света – но от нея лъха хлад”.
Когато бях малък – аз се ужасявах от този хлад. Страх ме беше от смъртта. Боледувах много. Не исках да се примиря, че всичко свършва. И все още не мога – както стана и по време на този епизод в болницата…
Затова отказвам да приема съвременния морал. Аз вярвам – дори напук на всичко. Вярвам, защото имам нужда от това да вярвам. Както едно дете, което е с хомосексуални наклонности, има нужда да чуе, че то не е изрод – така и аз като малък исках да чуя – че светът не е толкова ужасно място, колкото изглеждаше да е.
И ако това звучи като фентъзи приказка, в която искам да се затворя, защото ме е страх от света – така да бъде! Но и аз не съм се молил да бъда роден. А съм роден, и ми е мил животецът.
Затова вярвам и затова следвам Исус. Защото вярвам, че в него ще имам вечен живот, колкото и наивно е. Но следването на Исус изисква своите жертви.
КОЙ (прословутият въпрос) ще ме осъди затова, че вярвам, че единствената сексуална връзка, одобрена от Бог, е тази между един мъж и една жена?
Всичко останало не мога да го приема, но не поради хомофобия, или поради отрицателно отношение към ЛГБТ общността. Самото определение – че Бог одобрява само връзката между мъж и жена изключва не само хомосексуализма – но и безразборния секс, секс между неженени и т.н. и т.н.
Това не е опит за омраза, г-н Борисов. Нито опит за прикриване на латентната ми хомофобия зад религията, понеже тя ми дава разрешение да съм хомофоб.
Това е начинът, по който разбирам света. Имам свое минало, свои трудности, през които съм преминал. И затова съм вярващ. Но нямам никакво лошо отношение към ЛГБТ общността, дори и да не съм съгласен с това, което правят. Просто такива са ми разбиранията.
И аз ви моля Вас за разбиране.
Както и хомосексуалните деца молят да бъдат разбрани, че не са изроди – така и аз моля за Вашето разбиране, но не според стереотипите, които имате към религията – а според личната история на един човек.
Поздрави.

Ще си позволя да Ви отговоря, г-н Александров по този начин, защото искам и други, които споделят мнението Ви да чуят моето. Надявам се, нямате нищо против, че превръщам отговора си в “задочен”.

Съжалявам, че сте имал здравословни проблеми. Разбирам Ви отлично – моят баща си отиде от този свят в една софийска болница. Влезе за операция и излезе в урна. Наясно съм и колко зловещо и плашещо място за един пациент или близък на боледуващ са зле финансираните ни болници, гъмжащи с хора, които са заложници на система, неоценяваща ключовото им значение за обществото. Разбирам и желанието за живот – като елемент от сегрегирано и страдащо от систематична ксенофобия общество, което е практически нямо в обществения дебат, се налага да прибягвам до същата първична и инстинктивна воля за живот.

И аз често си задавам въпроса – а ако не се справя? Ако не успея да защитя правото си да съм на този свят, аз губя всичко – точно, както пациент, оставен да лежи в болница без бюджет, аз живея в държава без гръбнак. И въпреки отвратителното отношение на държавните институции аз и всички други от сексуалните малцинства зависим от тях. Зависим от тях да ни предпазват от хора, които изпитват удоволствие да ни бият и убиват, защото не се вместваме в техните разбирания за “мъжественост” или “женственост”. Зависим от държавата да защитава честта ни като граждани, а виждаме, че народни представители лъжат най-безочливо в национален ефир и се подиграват с нас, превръщат ни в чучела и ни описват като чудовища. Крият омразата си зад щитовете на божествената правдивост на религията, образът на децата и зад мъглявото си разбиране за “морал”, но аргументите им не са нищо повече от ксенофобия.

Ако утре ме няма – както го няма Михаил Стоянов? Защото някой е решил, че не съм му приятен… Михаил е мъртъв вече от няколко години, а убийците му не само, че не се чувстват виновни, но и посмяха да се защитават с аргумента, че “чистили” Борисовата градина от гейове. Сякаш сме отпадък…

Разбирам накъде биете и Ви уважавам, че за разлика от други религиозни хора сте способен на рационална мисъл и можете да спорите с някого, без да го обиждате, без да размахвате Библията и да я цитирате без да вниквате в смисъла ѝ, или без да използвате ad hominem. Това е качество, което ценя истински и което ме убеждава, че има и стойностни хора от двете страни на всеки спор. Съгласен съм, че религията е източник на безмерно страдание за човечеството. Че тя е причина за огромни болки и жестоки зверства. И нямам намерение да допусна тя да се преструва, че тези ѝ грехове не съществуват. Ако религиозните институции имат намерение да бъдат коректив на морала, трябва да носят отговорност за мизерията, страданието и болката, която са причинявали или които причиняват и сега.

Аз, г-н Александров, винаги съм правил разлика между религиозните и вярващите хора. За мен те са различни и боготворят различни неща. Вярващите вярват в божествената същност на света – че нищо не се случва без причина и че някъде там, дали високо или далеко, има някаква форма на осъзнатост, която знае защо Вселената работи така, както работи. Религиозните, обаче, са онези, които вярват не в божественото, а в писанията за него/нея/тях: те са онези, които твърдят, че имат рамката на съвършения морал и те са именно онези, които подстрекават гнусотията в религиите.

Те са ислямистите, които се взривяват на парчета на натоварени кръстовища, те са християните, които измъчват децата си, те са хората, които оправдават жестокостта и малодушието си с Божията воля и търсят и ровят из древните си митологии за някой текст, които да ги оправдава. А в същото време игнорират всичко, казано против човеконенавистта, злобата и тесногръдието. Те са онези, които врещят до почервеняване, че техния морал е най-морален, че ценностите им са неизменни. И това е от както свят светува. И те също са оставили своя отпечатък върху древните писания, които толкова страстно боготворят и издигат в култ.

Библията никога не е била и никога няма да бъде божество. И описаното в нея никога не е било, и никога няма да бъде Слово Божие- Библията и моралните устои, описани в нея са преданията на хората, техните разбирания за света, техният път към Бога. Трънлив в началото и труден, изпълнен с премеждия и миражи, но все пак път. И той още не е свършил – ние още вървим към Него. Както съм казвал неведнъж – докато не дойде Вашият Спасител и докато не донесе Вечен мир, и благодат, Царството Небесно на Земята, дълг на всички вярващи е да се стремят да бъдат като Него. А не помня в Евангелията Иисус да е призовавал някой да бъде убит, или посечен, или убит с камъни. Не, помня само, че Той учи, че всеки е свой собствен храм и всеки има свой собствен път към Бога и че онзи, който няма грях е редно да хвърли първия камък.

Живеем в циничен свят, така е. Живеем в свят, който постепенно губи своята връзка със старите разбирания и макар този процес да е болезнен, не означава, че е задължително лош. Забравихме и се отрекохме от робството, борим се, като цивилизация, да се отърсим от расизма и сексизма. Търсим начин да бъдем равнопоставени, именно защото като цивилизация решихме, че старите разбирания не са добри – защото като цивилизация, се движим напред и нямаме място за багаж, който да ни бави. Заедно с лошото, губим и малко от доброто. Загубихме сплотеността си, загубихме уважението към по-възрастните и страхопочитанието, което изпитвахме от жреци и пророци.

Моралът на безбожието е морал на хората. Морал, продиктуван от нас, човеците и служещ на нас, човеците. Не на божество, което живее в антична прашна книга и от чието име говорят малцина, отрупани със злато и коприна патриарси. Моралът на безбожието е много прост: и добри, и лоши – всички страдаме и всички сме щастливи. Слънцето свети и над праведници и над грешници, независимо дали го заслужават или не. Защото Слънцето, както законите на Вселената не съдят и не страдат от предразсъдъци. И щом толкова големи и велики сили, като Светлината е безпристрастна, защо по-голямата сила от нея би била?

Кърт Вонегът казва, в една от любимите ми негови книги “Сирените от Титан”:

О, Господи Всевишни, Създателю на Космоса, Въртителю на Галактиките, Душа на електромагнитните вълни, Вдишвачо и Издишвачо на необозрими обеми вакуум, Изригвачо на огън и камъни, Ти, който си играеш с хилядолетията, какво можем да направим за Теб, което Ти да не си в състояние да направиш поне октилион пъти по-добре? Нищо! Какво можем да направим или кажем, което да Ти е интересно? Нищо! О, Човешки роде, радвай се на апатията на Създателя, защото тя най-накрая ни направи свободни, честни и достойни! Повече не е възможно глупак като Малачи Констант да посочи някакъв си нелеп пример на случайно проработил късмет и да каже: „Някой там горе ме харесва“. И един тиран повече не може да каже: „Бог иска това или онова и всеки, който не помага това или онова да стане, е против Бога. О, Боже Всемогъщи, какво славно оръжие е Твоята Апатия, която ние извадихме от ножницата, с която сме удряли и поразявали могъщо, така че капанът, който толкова често ни е поробвал или докарвал до лудост, лежи мъртъв!

Моралът на безбожието е, че не бива да разчитаме на невидими или несъществуващи божества, за да уредим живота си и да създадем един по-добър свят. Че дори и да има Бог, Той/Тя/То/Те няма да са доволни, че сме добри, само защото ни е страх да не бъдем наказани. Моралът на Библията е морал на хората, писали Библията: законите, които всички цитират, за да защитят тезата си срещу гей хората не са дори думи на Божеството им. Негово дело са десетте Божии заповеди. Всичко останало са Човешки заповеди и човешки разбирания за справедливост – човешка интерпретация на мислите на Бог. Нали не мислите, че Бог е неспособен да оцени робството като непристойно и нехуманно? Или може би ние, Човеците сме Го надминали, щом нашия морал ни кара да не одобряваме робството, изнасилванията и жестокостта? Не вярвам…

Аз вярвам, че безбожния морал ни учи да бъдем добри, защото няма кой да е добър вместо нас.

Учи ни да бъдем честни, защото иначе ще се удавим в лъжи.

Учи ни да бъдем толерантни, защото иначе ще погинем от вражди.

Най-вече – учи ни да бъдем Човеци, не зверове.

Моралът на безбожието е истински морал. Моралът на Библията е утешение, че не изчезваш. Не мисля, че човек трябва да е добър, само защото се страхува, че ще бъде наказан, ако не е. Мисля, че човек трябва да е добър, защото иска да е добър, а не защото иска да се радва на блаженство в отвъдното. И намирам хора, които вярват, заради страха си да не бъдат запокитени в Ада са себични и малодушни.

Моралът на безбожието не отрича Бог, а е признаване, че “ако сам не си помогнеш, и Бог няма да го стори”. Моралът на безбожието, и поуката от живота са едно и също нещо: света е такъв, какъвто го направим. Бог е там, нейде и се вълнува от нашите въжделения или страхове толкова, колкото ние се вълнуваме от страховете на микробите, обитаващи гънките по екзоскелета на бълхите, хапещи кучето ни. Знаем, че те са там, но с така малки и незначителни, че си остават неразбрани и непитани, когато решим да измием Шаро, или да го острижем. Мисля, че така е и Бог: една далечна, непонятна за нас сила, движеща галактиките и рисуваща квазарите, осъзнала съществуването ни, но безразлична към всичко, което ние правим в нейна чест, или което изричаме от нейно име. Бог е Вселената, ние сме част от нея и затова Бог е част от нас. Но както клетка под нокътя ти не знае какво пишеш, така и ние не знаем какво твори или какво мисли Бог.

Затова можем само да се опитваме да бъдем добри и да приемаме всички. Да ценим истината и да изграждаме върху нея и обществото, и вярата си. Защото да вярваш в лъжи, или криворазбрани схващания, отдавна избледнели в паметта на Времето, е… Не е грешно, но е загуба на енергия. Прахосана вяра в Доброто. Вие, г-н Александров, сте човек на вярата. Личи си, защото в езика Ви няма омраза. Но сте и човек, който смята, че вътрешния му глас, шепотът, който говори за праведност и чест трябва да бъде сверяван с архаични текстове, писани в бронзовата епоха. Молекулярен биолог сте – знаете какво е еволюцията и как работи тя. Тя, най-великото доказателство, че тази Вселена е съградена с умисъл. Защо мислите, че моралът не подлежи на еволюция?

Бог изгони Адам и Ева от Рая, задето поискаха да знаят разликата между Доброто и Злото. И оттогава насам, синовете и дъщерите им търсят тая разлика. И търсенето ги довежда до отговори – че едно е лошо, че друго е вредно, че трето е непристойно. Че четвърто е сквернина. И с нарастването на Познанието за света, в който сме сътворени, тези бариери се отместват. Едно време залезът е бил Божие чудо. Днес е следствие от въртенето на Земята. Едно време да убиеш с камъни дъщеря си, задето не е девствена е било закон, днес – престъпление. Едно време да ядеш миди е било омерзение. Днес – просто вечеря.

Докога, според Вас, г-н Александров, ще е морално да се осъждат и обвиняват в прегрешение онези, чието единствено престъпление е, че се обичат?

С уважение: Гергин Борисов

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари