Да се натъкнеш на демокрацията

Вчера пристигнах в Букурещ. След цяла нощ автобусен преход, изгревът ме завари на КПП Гюргево. Няколко часа по-късно вече бях в метростанция Пиаца Унирий на път към квартирата. Когато потеглях от София, държавата би трябвало да се тресе от поредния скандал, но вместо това новините занимаваха населението с Бранджелина. Народното събрание гласува поредния подарък от общата каца с меда. Този път за атомните реактори за несъществуващия АЕЦ “Белене”. Едни 620 милиона, които съвестният данъкоплатец ще покрие за своя сметка. Както покри милиардите по КТБ, Южен поток, новите бронирани коли, които изнежените ни управници си купуват кажи-речи през сезон и т.н.

Месецът на гей гордостта свърши. А, сега – накъде?

Прайдовете в много градове по света вече не са мрачно припомняне, че всичко е започнало с кръвопролитие и със запалени контейнери за боклук. Прайдовете в “белите държави” вече са шествие, ознаменуващо мирът, сключен между сексуалните малцинства…