Европейската мечта

Цяло лято гледахме кадри от шествията на бежанците. От това, което някои наричаха инвазия на зловредната идеология на исляма в Стария свят, други – неизбежност на историческата вина, която Европа носи за колониалното разделение на Близкия Изток. В крайна сметка, дори и най-либералните медии малко по малко промениха речника, който използваха за “бежанската вълна”: тя плавно премина от “бежанци”, към “мигранти”, докато накрая остана впечатлението, че сред бягащите от войната сирийци има една немалка част хора, които дават и малкото, което имат, за да стигнат до Европа и да започнат нов живот, на чисто, така да се каже. С времето се оказа, че не можем да пренебрегнем, че една солидна част от бежанската вълна бяга не от войната в Сирия, а от мизерията на един регион на света, опустошен от конфликти, изцеден от управление, което още не е надскочило племенните структури и е твърде зависимо от догмите на една човеконенавистна религия.

И така, “европейската мечта” се оказва балон, надуван от страха да останеш в бойното поле, желанието да живееш спокоен и облагите, които функциониращата социална светска държава предоставя на гражданите си. Виновни ли са хора, че искат да живеят спокойно? Не, разбира се. Виновни ли са българите, които избягаха в чужбина в началото на 90те, често само с един сак дрехи, само и само да не са тук, усещайки, че обещавания “преход” е лъжа? Не, никой не е виновен, че търси по-добър живот. Това е повече биология, отколкото каквото и да е друго.

Проблемът не е, че идват бежанци. Проблемът е, че идват с темпове, които Европа не може да поеме (заради собствените си бюрократични слабости) и с очаквания, които няма как Европа да оправдае. Историите колко е лесно да пресупееш в Европа и колко е хубаво да се живее на социални помощи бързо рухват, когато потока задръсти системите и суверенните правителства се люшнат към по-изолационистка политика… Видяхте какво стана с Меркел след зверствата в Кьолн. Това е бъдещето ѝ занапред – при всеки проблем с бежанци (а такива ще има много занапред), тя ще бъде сочена с пръст и ще ѝ се натяква: “Ти си покани!”. Тя ще носи клеймото на проваления опит на Европа да игнорира трудностите, които представляват 1 000 000 чужди за Европа хора, скупчени на вратите ѝ.

Източник: The Spectator

Европа – сирената на благоденствието

40-годишният Ахмет Хюсеин иска да замине за Белгия, защото бил чул, че там ще му дадат къща. Мъжът е сам на път – оставил е жена си и децата си в Ирак, докато намери сигурно място за цялото семейство. Разказва ни, че спестявал месеци наред, за да събере 1 500 евро за каналджията, който му обещал сигурно пътуване. “В Белгия децата ми ще имат добри възможности за образование. Но като се замисля, в Германия пък има много работа. Трябва само да науча немски”, казва мъжът. А откъде знае, че в Германия има много работа? По време на дългото пътуване другите бежанци не спирали да говорят за това, обяснява ни иракчанинът.

DW – Защо бежанците мечтаят за Германия?

Когато четях тази статия се замислих върху очакванията, които европейците са имали към Америка и новооснованата там Страна на свободните (САЩ): как са тръгвали без да се замислят за трудностите, продавали са всичко, което притежават, за да пристигнат голи и боси в нозете на Статуята на свободата. Без никакъв път назад, пред тях е била Америка – държавата на неограничените възможности, където всеки става богат, където Правителството дава парцели земя в Средния запад и където в Калифорния вадиш злато заедно с картофите.

Някой изненадан ли е изобщо, че бежанците са изградили цяла митология около това колко прекрасна е Европа? Ако има такива, те не са гледали American Tale: филмче, описващо приключенията на мишлето Фейвъл, бягащо от Руската империя към Америка. Където мишките-бежанци пеят за очакванията си и всеобщият извод е, че: “в Америка няма котки” и “улиците са павирани със сирене”…

Ама, разбира се, че няма котки – нали бягаме към по-доброто. А всичко възможно лошо е тук, откъдето тръгваме…

Бежанците представляват предизвикателство, каквото досега не сме виждали в Европа. В продължение на 300 години, Европа е била източник на емигрантски поток. Сега обаче се оказва приемник на такъв. И за разлика от Америка, тук има население, което не е изтребено от непозната чума, а милиони хора, твърдо убедени в правотата на своя начин на живот.

Европа не е Америка! И решенията, които САЩ са намерили за многомилионния поток мигранти няма да сработят тук и сега. Проблемът е, че очакванията на хората са същите – и преди, и сега, бягащите от нещо бягат към по-добрия живот и очаквано са крайно разочаровани, когато той остане просто един блян. Блян, който им е коствал всички спестявания, нерядко – приятели и близки, загубени по пътя и малкото, което им е останало като сигурност.

Миграционен поток към САЩ от началото на 19ти век. Източник – Immigration in the United States: New Economic, Social, Political Landscapes with Legislative Reform on the Horizon

Европейската будна кома

Нещото, което либералните гласове повтаряха от началото на бежанския поток, че да се притесняваме от културните различия, отварящи една цивилизационна бездна между европейския и ислямския мироглед, е ислямофобия. Имаме ли основания да смятаме, че изливането на толкова много представители на чужда култура в светското и отворено общество на Европа, е опасност? Новогодишното обръщение на Меркел към немския народ беше излъчено с арабски субтитри. Някои интерпретираха това като отвореността на Германия към бежанците, други – като показател, че немското правителство се огъва под напрежението и не намира друг полезен ход да приобщи новодошлите към идеята на това, което света нарича Германия.

Културата е опасно нещо: тя пренася невеществените, но съществуващи окови на притежателите си. И когато една голяма група хора бъде изместена от обичайното си местообитание, тя пренася културата си със себе си. Това никой не може да го оспори. Това е причината почти всеки американски град да има италиански, китайски и т.н. квартали. Близо век след големия имиграционен поток, културата на първоизточника още е силна там, където големи групи хора са се заселили заедно. Да се отрича този характер на човечеството е, като да се отрича, че слънцето изгрява от изток.

Индекс на риск са посегателство върху човешките права. Източник – World: Human Rights Risk Index 2014

Културата на бежанския поток, вливащ се в Европа днес е диаметрално различна на европейската. Това са хора, живеещи в консервативни, патриархални общества, просмукани изцяло от религиозната догма на исляма. Общества, управлявани от правителства, които не се посвениха да настояват за екзекуцията на датски карикатуристи, задето са рисували Мохамед и не само, че се изплюха в лицето на Свободата на Словото, но и използваха това като повод за пореден път да поискат от ООН де факто международен закон срещу богохулството.

Ислямският свят се състои от общества, които повече се делят на племена и кланове, отколкото на националности, както правят (западно)европейските им аналози. Ислямските държави, редом с т.нар. Трети свят са водещи в класацията на риск от посегателство над индивидуалните човешки права. И този риск е следствие от културната симбиоза между религиозни и светски закони и не може да се отдаде на конфликтността в района: Саудитска Арабия не е във военен конфликт и се любува на завидна стабилност (политически), но въпреки всичко тя е сочена като лидер сред държавите с легитимна според местното законодателство политика на нарушаване на човешките права.

За разлика от сицилианците в САЩ през 1880те, афганистанците в Германия трябва да се справят с далеч по-сериозен културен шок. И когато едно капсулирано общество е изправено пред културен шок, то по-често се капсулира още повече, отколкото да се отвори и да се опита да се асимилира. Особено, когато говорим за общество, чиято културна идентичност е толкова дълбоко обвързана с религията, формирала нормите, които то познава и по които се ръководи.

Е, да ги прогоним ли?

Не. Но е редно да се замислим как да преодолеем тази бездна между “нас” и “тях”. Не можем да теглим паралели между европейците и индианците през 15-17 век от една страна, и европейците и арабите през 21ви. Но можем да се поучим от грешките на предишните големи миграции, както и да анализираме успешните подходи. Знаем, че капсулираните общности са гнезда за престъпност и екстремизъм. Знаем, че назадничавите религиозни догми, които все още са много живи в исляма са генератор на основните различия между “нас” и “тях”. И знаем, че докато има такова разделение в ценностите, бездната ще си стои непрескочена. А що се отнася до това чии ценности са по-добри… аз лично гласувам за нашите. Значи остава само да стигнем до решение как да ги убедим в същото.

И това не става със субтитри на арабски, нито и става с активно отричане на очевидното – те са тук, те са различни, и ако скоро не ги асимилираме в единно и хармонично общество, споделящо еднакви ценности и вярващи в същите идеали за равенство, хармония и толерантност, ще отглеждаме си отглеждаме джобове радикализирани, наплашени и все така чужди, завинаги заклеймени като “тях”.

Титулна снимка: An Island of Refugees

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари