Джихадът на един патриот

Джихадът срещу истината и правдата днес взе поредните си жертви – дванадесет човека бяха принесени в жертва на божеството на ислямската нечовечност. Няма да крия отвращението си: неведнъж съм казвал, че религиозните фундаменталисти са хомо, но не и сапиенс. Тези хора не могат да претендират за титлата “разумни”, защото тя предполага морал. Да избиеш дванадесет човека, защото не си харесал какво те имат да кажат за въображаемият ти приятел е толкова разумно, колкото изцепките на моя брюкселски любимец, по адрес на DW и тяхното мнение за Богоявление.

В общия случай джихад означава доктрина, призоваваща вярващите на борба с враговете на религията им, били те хора или психологически феномени, в това число на цената на жертване на собствения комфорт или дори живот.

Тази дума кръжи като нахална муха в общественият ни живот особено сериозно от 2001 г. насам, когато трите сгради на Световния търговски център рухнаха в Ню Йорк. Оттогава и до днес тя е като средно-далечна заплаха: тук такива неща няма, успокоява се българинът и си вярва. Тук това няма да се случи. Докато мистериозно в циганската махала в Пазарджик не се появяват пишман ISIL-каджии, учещи се да мразят в джамия на частен терен и докато не се напръкват най-различни младежки патриотични организацийки, които се събират да бият невъоръжени хора, защото им се струват “гейове” или, докато нагли евродепутати не описват гей парадите, като:

някой да си завира пътен конус в задника, покачен на ремарке от ТИР, заобиколен от неразпознаваеми и неразличими по пол и раса “граждани на света”

Може би Джамбазки е редно поне веднъж да дойде на прайда, вместо да фантазира за него нощем под завивките.

lCVZ6ljКакто винаги Google Images не разочарова с резултатите…

Четох и изписах доста днес по този въпрос – разсъждения върху джихадът на патриотите, джихадът на снежинките, джихадът на ислямистите изригнаха като тройна битка в социалните мрежи, с настроения още пресни от библейското опознаване на първомайския жребец, бойците от Ботевград и атеистът от Варна. Огромно впечатление ми направи невежеството на един специфичен коментар: “Трябва Европа да се върне към християнските ценности от едно време”. Когато го прочетох реагирах като всеки път, когато някой се изрепчи как християнският му морал не му позволява да възприема различните, затова иска да ги заглуши – било то с репресивен закон, било то с плитките си лъжи: поклатих глава, губейки вяра в човечеството. Къде е разликата между него – патриотът  Джамбазки, и тях – безмозъчните зверове, нахлули в Парижката редакция да “заглушават”? Някак си, лесно ми е да си представя всички пикаещи по фасадата на Операта и врещящи “Кръв и чест” в същата светлина. Единствената разлика, като че ли е, че Джамбазки използва Библия, а не Коран, за да оправдава малодушието си, а кретенизираните му съратници по мразене на различните още не са хванали автоматите.

И двете групи, посветили се на “джихад” са резултат от една и съща патология – патологията на ненавистта към правото на различните да съществуват. Карикатурите с неграмотния педофил Мохамед са критика в класи по-видна, ярка и безапелативна, от тази, с която ЛГБТ хората в България реагират на малодушието на “патриотите”, но са също толкова валидна форма на несъгласие с желанието на невежите да завлекат света в тъмнината, в която мишкуват редом със своите богове. И ако се чудите защо Главно мюфтийство още не е излязло с осъдителна нота за това религиозно клане, то не е защото не им пука: и те сигурно са шокирани и погнусени. Не излизат със становище, защото ако пишеха такова за всеки акт на безмерна безчовечност на съверниците си, всички мюфтии до един щяха отдавна да са издъхнали от изтощение на писалищата си. А за БХК вече писах:

Членовете на фанатичната клика на тази религия, подобно на колегите си християни, се чувстват длъжни да четат морал на другите, докато ръцете им са окървавени. Те имат лошият такт да протестират, че са обидени, като палят посолства, застрелват и осакатяват хора. Защото за тях не е важно да вярват в добродетелите – за тях е важно да пазят догмата. Дали ще са БГ патриоти, трошащи витрини на път към клетия БХК, или ще са три звяра, стрелящи на месо в редакция, първосигналния, животински импулс да пречупиш врата на опонента, вместо да го обориш с думи и аргументи е еднакъв: в най-добрите традиции на догматичното и късогледо водене на джихад. Все пак, той по дефиниция е “Доктрина, призоваваща вярващите на борба с враговете на [идеологията] им”. Перфектното средство, за перфектно деградирали същества.

Muhammad-and-Ayesha-109155204583Винарките дали дават бонус точки?

Догмата е мотиватор на свещената война. Дали ще е роптаене по една изкуствено реанимирана традиция с мятане на кръст и цирка по хващането му, заради едни 200 лева, или ще е избиването на жени, отказали да са сексуални робини на джихадистите, догмата оправдава деянията. Не е нещо лошо да лъжеш в ефир, си повтаря сигурно Джамбазки, ако го правиш в името на “национално единство и уважение към националното, към българското“. Пък дори и това да означава извращаването на някакъв ритуал. По същата логика, зверовете от Париж съхраняват безценният образ на педофила Мохамед, взел за жена девет годишно момиче и после имал наглостта да проповядва морал. Защото заглушените с автомат опоненти не могат да критикуват безпринципността ти.

Няма значение колко грехове, колко престъпления срещу човечеството и срещу сънародниците си ще извършиш, в името на безценната ти догма – джихадът те упълномощава да сееш зло и да го наричаш “свещено” или “патриотично”.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари