Да лапаш пишки

Попаднах тази вечер на една ужасяващо грозна снимка във Фейсбук. Не, не на Волен Сидеров, макар неговите да са винаги някъде между “О, Боже – ослепях!” и “Не искам да умра така!” по скалата на смущаващо присъствие. Снимката беше колаж, от ония, които сред малоумните среди, продуциращи и разпространяващи ги, минават за иронична социална сатира. Снимката придава усещането, че Еврогейският съюз иска да разрушим оградата, с която се опаса южната ни граница, защото LGBT населението в него е зажадняло за близкоизточни ласки и… пишки. Да, добре прочетохте – пишки!

Сама по себе си, подобна интелектуална импотентност не е учудваща за “патриотите” – от всички дискусии, които може да се проследят на тема каквато и да е от техните политики, именно те са първите, които тръгват да удостояват публиката със сексуалните си фантазии за това колко много ти – техния опонент обичаш да лапаш пишки, или колко дълбок и еластичен е ректумът ти. А ако проявиш лошият вкус да си жена, която не е съгласна с техните допотони тези, даже няма да си правят труда да спекулират дали си се продала на “иноземците”: спекулациите се завихрят около това колко чернокожи/арабски/ескимоски/марсиански/плеядински мъже минават през леглото ти на вечер, и на колко “резака” си приставала в последните 24 часа, или сред по-запленените от страстите си – в този същия момент.

Досега не съм намерил един от тази група “родолюбци”, който да не се опита да ме засрами от участие в дискусиите с въпрос като “Дълбоко ли го поемаш?” или с пространни обяснения как точно той/тя/то си представя моят сексуален живот.

147045Понякога ми се иска сексуалният ми живот да е толкова интригуващ, колкото си го представят “патриотите”

Фактът, че това е един от доводите, с които се оправдава “патриотичността” на “патриотите” е смехотворен. Едно от най-честите обвинения към LGBT хората въобще е, че непрекъснато парадират с развратните си сексуални похвати, но в крайна сметка, в рамките на подобни дискусии, единствените, които непрекъснато натрапват обичта си към идеята, че някой някъде лапа пишки са най-върлите опоненти на същия този някой, който прилично лапа пишки извън колективния поглед на обществото.

Обнадеждаващо ли е, че аргументите на тези хора са на нивото на седмокласник с много ограничено въображение? Не! Притеснително е. Притеснително е, защото подобна декадентска аргументация заставя опонентите ѝ да обясняват защо е малоумна. Защо да лапаш пишки и да искаш човешките права да се третират като човешки права са две незадължително свързани практики. Това умишлено придаване на усещане за перверзност на идеята, че хората заслужават уважение и равнопоставеност е показателна за безсилието на “патриотите” да намерят адекватен начин да защитят тезите си.

Неспособни да обяснят защо, аджеба, имигрантите не би следвало да се третират като крави, или вълци, те се обръщат към това, което те самите намират за обидно. Дълбоко сексисткото схващане, че видиш ли нещо лошо, или срамно има в това да си LGBT, или в това да си приемната страна на някакъв сексуален контакт, ги кара да смятат, че така нанасят удар върху реалния аргумент защо оградата на границата не трябва да се изгражда така, както се изгражда. Абстрахираме се и от въпроса, че основния проблем, който така омразната Европа има с оградата е корупционната схема, с която се “усвояват средствата” за изграждането ѝ: този аргумент те няма даже и да споменат, защото разклаща този демоничен, педерастичен образ на Еврогейския съюз, който изграждат, и който се надяват, че всеки непътувал по Европа, или неспособен да сверява източниците си, ще възприеме като чиста монета.

Така е – в днешно време дори хумористичните колажи не са пощадени от интелектуалната импотентност на “патриотите”. И докато някой не им обясни, че тази агресия може се дължи на факта, че непрекъснато си мислят как другите лапат пишки и че ще се освободи, когато спрат да проектират своите сексуални фантазии върху другите, те ще продължават да си въобразяват, че подобни плиткоумни треторазредни глупости са “сатира”.

Уважаеми “патриоти”, да лапаш пишки не е срамно. Сигурен съм, че след толкова години активно фантазиране, в началото ще сте малко разочаровани, но не се плашете – свиква се.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари