Горките деца

„Така че, преди да повторите като ехо „Амин“ у дома и в храма, помислете! Помислете и помнете – дете ви слуша!“
Мери Грифит

Имам безброй истории с главна роля – поредният хомофоб. Всички до една иронично се свеждат до това, че той или тя си няма и идея какво точно представлява нещото, което не одобрява. Някои не знаят какво е сексуална ориентация и не осъзнават, че и те имат такава. Други – че хетеросексуалната педофилия (блудствата с деца, извършени от хетеросексуални) е в пъти повече от хомосексуалната. Трети пък откровено заявяват, че не се чувстват длъжни да се информират – достатъчно им е само да мразят. И после подобни неинформирани хора претендират, че предпазват децата – не своите деца (мнозинството едва ли имат), а онзи колективен образ на децата, зад който често се крият всякакви неетични и ксенофобски каузи.

Да бъдеш отглеждан от някой, превърнал омразата в свое верую едва ли е най-здравословната за едно дете среда. Представям си в каква ксенофобия са индоктринирани клетите жертви на „пазителите на традиционните ценности“ и с какви перверзни представи за света израстват, благодарение на татко, дето псува всичко, което не познава и мама, която мълчи и покорно се съгласява, само мир да има…

Горките деца, като онези на една анонимна и злословна анти-гей Фейсбук „активистка“ от Стара Загора, която без капка срам заяви, че е готова да ги убие, ако разбере, че са хомосексуални, а после се отдаде на възмущение, щом ѝ заявих, че е отвратително човешко същество. Или като онзи застаряващ преводачо-поет от София, който смята, че човешките същества са неспособни да отглеждат деца от пола, към който изпитват сексуално влечение, и предлагаше гей хората да отглеждат деца само от противоположния пол, за всеки случай. Нали се сещате – както на самотните майки им се отнемат синовете, защото всички знаем, че задължително ще ги изнасилят. А за самотните бащи на дъщерички не ми се говори – там е повече от сигурно, че момичетата ще бъдат от рано обучени как да правят фелацио.

Прозвуча ли абсурдно и обидно? Добре! Това беше идеята. Горките неопетнени съзнания, на които им е отредено да бъдат извратени от мама и тате с такива „истини“ и да станат благодатна почва за идеята, че равноправието е нещо лошо: че на този свят няма място за всички под слънцето и че хората се делят на „добри“ и „лоши“ според това, какво са, вместо според това какво правят.

Далеч съм от мисълта, че всички родители са лоши и в никакъв случай не твърдя, че всички хомофоби са ужасни родители. Осъзнавам, че те искрено вярват, че правят всичко необходимо, за да предпазят децата си и да ги възпитат в светлината на това, което намират за правилно. Лошото е, че когато са изправени пред нечия обоснована критика, аргументите на хомофобите са откровени лъжи или бланкетно преповтаряни стереотипи.

Няма нищо по-страшно от човек, отгледан в невежа или радикална среда: човек, който цял живот е учен на грешните ценности. За такъв човек изборите са два: или оценява и обиква истината на цената на разбирателството със семейството му, или не я обиква и става продължение на заразния вектор на лицемерната злоба. Напук на истината. Точно както се случва в баптиската църква в Уестбъро – онези, които са осъзнали колко арогантни и обидни са шествията на американския клан фанатици, са отлъчени от семейството и са считани за предатели на „ценностите“. А онези, които още вярват, че божеството им е умряло на кръста, за да валидира ксенофобията им, обикалят погребения на войници и социални активисти, за да скандират глупости и цитати от древноеврейската митология.

И като заговорихме за номадски племена от бронзовата епоха – редно е да прочетем малко новини от Арабския свят.

„Осемгодишно момиченце е умряло в Йемен, след като четиридесет годишният ѝ съпруг го изнасилва през първата им брачна нощ“.

Недопустимо, ще кажете вие. Ще се погнусите и ще се възмутите от безочието на тоя изверг, нали? Или ще се разкрещите, че съм „евролибераст“ и заслужавам да си ходя в „Еврогейския съюз“, като не ми харесват хора, пазещи живи традиционните си разбирания за семейство?

В крайна сметка – според мъжете решили, че им трябват невръстни невести, външните, западни общества, са опасни и агресивни, заплашващи моралните устои, по които те изграждат своя мироглед. Законът, забраняващ непълнолетни момичета да сключват брак в Йемен е бил отхвърлен малко след приемането си, защото не бил „достатъчно мюсюлмански“.

Аналогично с някои среди тук, готови да вилнеят на „анти-гей паради“, за да защитят архаичните си разбирания и да легитимират (както те си мислят) правото им да отглеждат деца с подменени ценности и престъпно изкривени разбирания, йеменските групи протестиращи, срещу „скандалния” закон твърдят, че това е ограничаващ правомощията им мръсен акт на просмукване на западни идеи за равноправие и вредни морали, заплашващи техния начин на живот и „развращаващи и объркващи децата им“.

Да живеят традиционните ценности и традиционните разбирания за семейство!

Горките деца.

В следващите шест години, общо 50 милиона момиченца ненавършили петнадесет години по света ще бъдат омъжени за възрастни мъже и ще бъдат подложени на систематичен психологически, сексуален и физически тормоз. В името на традиционните ценности.

От край време около 700 000 българи са подлагани на систематичен физически и психологически тормоз, дискриминация и сегрегация. В името на традиционните ценности.

Едно от всеки десет деца в училищата в България расте като нехетеросексуално. Едно от десет български деца расте в общество, което мълчаливо позволява разни формацийки и (де)формации на невежи политикани да го обвиняват, че е дегенерат, изверг, че със сигурност ще порасне като чудовище.

Едно от всеки десет деца чува обидни думи по адрес на своята същност, а училището е нямо: то няма да му каже, че в него няма нищо грешно, нищо противно. Няма да му обясни, че то е една от многото възможни вариации на човешкото. Защото училищата не считат сексуалното образование за приоритет, а министър след министър се явяват приятно разсеяни и блажено пропускат да решат проблемите в тази сфера. Училището смята, че с един учебен час в девети клас, озаглавен „Две момчета и един срам“ се е отчело и е изпълнило своя дълг към учениците си. Дълг, оставил десет от десет деца сексуално неграмотни.

Девет от десет деца в българските училища няма да чуят какво представлява десетото: че не е страшно, не е чудовище и че когато порасне, то ще бъде също толкова стойностен член на обществото, колкото ще са и те. Че и то иска да е лекар, полицай, писателка, инженер или президент на България.

Девет от десет деца ще коментират какво е казал татко, когато са показали педерасите по телевизията. Ще коментират как вкъщи се говори, че трябва да се направят на сапун, че не заслужават да живеят, че на парада ще ги целят с яйца и домати… Все приятни теми за разговор пред попиващото като гъба детско съзнание. Едно от десет деца ще ги чуе и ще повярва, че да си „такъв“ е нещо отвратително, и ще се пазари със себе си и с бога да не става чудовището, което го обвиняват, че е. Ще търси вината в себе си, че явно е наказано за нещо, щом му е отредено да бъде нещо лошо. Ще се крие, ще се тормози и ще се мрази. Защото няколко архаични хомофоба отказват да се образоват и не спират да тровят обществото с лъжите и истеричната си ненавист.

Но най-плашещата статистика е следната: десет от десет деца ще пораснат без самосъзнанието, че сексуалната ориентация не ги прави по-добри или по-лоши, а просто различни. И докато не им се обяснява, че няма съществена разлика между хората и че това кого обичат не е показател за тяхната стойност, омразата към различните сексуалности ще остане убежище на тесногръдите и ограничените. Преди четиридесет години беше грях и скандално цветнокожи да се омъжват за бели. Днес е грях и е скандално мъже да сключват брак с мъже и жените – с жени. И двете „скандални” прояви на лош такт към обществото са се обявявали като причина децата да бъдат покварени. Историята и необратимото течение на времето доказаха и изобличиха расизма като лицемерната и видиотена ксенофобия, която е. Колко ли време ще е нужно, за да може обществото да се обръща със същото отвращение към хомофобията, както към расизма.

Семейството и децата – любимите икони на ксенофобите – оцеляват след смесените бракове. Децата на смесените бракове не израснаха дефектни, обществото не се разтури и срути и не настъпи Апокалипсиса. Очевидно е, че семейството е по-дълбока и сложна структура, отколкото на доставчиците на омраза им се иска. Оказва се, че формулата не е М + Т = Д. По-скоро можем да кажем, че формула няма – семейството е групата. Семейството е онези, които са ни най-близки, и на които можем да разчитаме винаги, че ще са до нас. Формулата е не от какъв пол ще са родителите на децата, а колко любов ще им дават, защото в крайна сметка само това има значение.

Твърдите, че искате да ги защитите?

Защитете ги от себе си!

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари