България е…

България е държава, която за няма и 20 години загуби над милион, избягали на запад – някои само с една риза на гърба си.

България е държава, където почти няма никой, който да няма роднини/приятели/познати, избягали в чужбина.

България е държава, по чиято държавна телевизия се излъчваше песента “Ех, Канада”, в която се пееше как ще си разпродадеш имуществото и ще избягаш, само и само да не си тук.

България е държава с диаспори в почти всички държави от Първия свят.

И парадоксално, България е държава, чието население с готовност критикува бежанците – политически и икономически, че рискуват всичко, за да дойдат тук, докато планира собствената си емиграция… докато нарича онези от нас, решили да останат тук и инатливо търсещи решения тук – “глупаци”.

Държава, чийто президент говори пред Европейският парламент и го изправя на крака, а тук някакви сценаристчета късат негови портрети. Където президентът, който си отива е последният останал политик, говорещ правилните неща – отстояващ европейското бъдеще на страната, докато патриотите, “левицата” и уж десницата или кресливо пропагандират Кремълски лъжи, или мълчаливо ги пропускат да тровят общественото мнение. Държава, където въоръжени милиции сформират паравоенни формирования и мутри се стрелят за паркоместа, а най-многобройната полиция в Европа безучастно гледа. Или лъже в ефир – според длъжностната характеристика…

Държава, където това е мярката за мъжественост – където някой келеш си мечтае като порасне да е като тия, да работи за Очите, Ръцете или друг орган. Където девойките се кипрят, за да ги забележи нещо такова и да ги повози на каквото има – кола, мотор, джип… Където простащината се въди безконтролно, където да знаеш нещо е доказателство, че си комплексар. Където сложните думи са обидно-елитарни. Където Слави е шоумен №1.

Държава, където “патриотите” в Столичния общински съвет обясняват, че София прайд е политически митинг, вредящ на семейните ценности и минути по-късно гласуват срещу пенсии за деца-сираци.

Държава, където Бареков и Джамбазки спечелиха депутатски места в Страсбург. Държава, където селата са крепостни, кметовете – феодали, където ДАНС блажено спи и където “организираните престъпни групи” не съществуват, но се стрелят в Слънчака.

Държава, където всичко е възможно, защото няма законност.

България е държава, която не е държава.

България е държава без народ.

Държава без държавност.

Територия.

Площ.

Нищо чудно, че бежанците ни избягват – та те бягат от същото…

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари