Годишна резолюция: белите хетеро мъже са Злото!

Докато се черпехме с шампанско и благодарихме на механиката на Слънчевата система, че 2016 си отива, едни други хора, в Истанбул бяха отстреляни като дивеч. Днес стана ясно, че Ислямска държава е обявила, че стои зад атаката, отнела 39 живота и ранила 70. Преди няколко дена пък полски ТИР се вряза в коледен базар, помитайки десетки невинни хора. Също както в Ница. И докато всички се възмущаваме (или вече претръпваме) от новини като тази, в Нигерия Боко Харам коли и беси, пали и изнасилва с темпове, за които колегите им от Близкия Изток могат само да завиждат, а паравоенни организацийки щъкат из България да “бранят” Родината… дори и от демокрацията, ако се наложи. А бури в чаша вода като #Shirtstorm продължават да се случват кажи-речи непрекъснато. Какво общо имат ислямският тероризъм, любимите ми лъжепатриоти и твърдението, че белите хетеро мъже са Злото? Простият отговор – всичко. Затова и годишната ми резолюция тази година е посветена на тях.

Омразата към фактите

Истината в нашето уж просветено общество започна да става много деликатно и относително нещо. Всеки твърди, че е неин проводник, всеки твърди, че е неин застъпник. И в същото време, всички гласовити пропоненти на “факти” ативно си противоречат и се обвиняват един друг в лъжесвидетелство. И най-гласовитите обикновено успяват да убедят най-много хора в своята “истина”. Боян Юруков го е написал в пъти по-добре, отколкото аз мога да го изкажа, така че само ще го сложа тук.

Post-truth е описанието на това надпреварване за събиране или измисляне на факти, оправдаващи предварително изготвено обяснение за света, съвместимо с идеологията ти; подхранването и подсилването на глупави или остарели стереотипи. Да обвиниш дадена група, че е първоизточник на всички проблеми е най-лесният начин да освободиш обществото от отговорност и да му предоставиш лесна жертва, която да бъде сочена и подритвана, мразена и преследвана.

Твърдението, че белите хетеро мъже, евреите, мюсюлманите и т.н. са Х и Х е абсолютно Y е показателно за нещо, за което малко хора се замислят:

Всяка идеология може да падне жертва на изкривяване.
Всяка идеология има екстремисти.
Всяка идеология, която не е самокритична към себе си и не отстранява вредните си елементи е опасна и в крайна сметка – лишена от смисъл.

Генерализациите не са полезни никому!

Преди Втората световна война в Германия ролята на виновни по подразбиране е била отредена на евреите: те са били обвинени в конспирация за контрол на всички останали, в демонично потекло, дори – в съучастие и вина за убийството на Иисус Христос. След тях списъкът набъбва с циганите, гейовете и който друг не е удобен и/или ариец. Обвиненията, пришивани на евреите са познати на онези, които следят какво казват най-звучните гласове на феминизма от третата вълна и ляво-либералната политическа говорилня в САЩ, Канада и Великобритания. Всички приказки за патриархат, институционална мизогиния, културно присвояване, расизъм и т.н. на екстремното ляво, мимикриращо като “прогресивно” се оказват неспособни да оцелеят на критичен анализ и за целта прибягват до емоционална манипулация и до демонизиране.

Казано накратко, сега е модерно сред самообявилите се за прогресивни либерали да обвиняват белия, хетеросексуален мъж за всичко. Съвременната интерсекционална феминистка вярва, че “всичко е сексистко, всичко е расистко, всичко е хомофобно”. Ако се зачетете във феминистката теория, която оформя т.нар. интерсекционален феминизъм ще разберете, че нивата на репресия варират според разнообразни фактори, като раса, етнос, религиозна принадлежност, социална класа, тегло и т.н. и всеки “етикет”, който сами си поставяме или други ни поставят, предопределя за нас различно ниво в йерархията на репресиите и съответно – дефинира различни нива на отговорност за тези, които ни репресират. От там следват цели движения на активизъм, чиито екстремни крила са целодневно заети да сочат с пръст този или онзи, но са единодушни в едно – ако си бял, хетеросексуален мъж, то тогава си възплъщение на Злото и е по-добре да мълчиш и да се покаеш задето си дръзнал да се родиш такъв.

Обичам мъжките си хетеро сълзи, както обичам кафето си...

Обичам мъжките си хетеро сълзи, както обичам кафето си… 

Това е причината аз да съм блокиран в Twitter от десетки известни феминистки без дори да ги познавам: защото следвам някой, който някога е изобличил някое нелепо твърдение и заради това съм виновен по асоциация в непригодност. Нищо, че не съм хетеросексуален – последвал съм някой, който е дръзнал да изкаже мнение.

Предател на собствената си раса

Сега всички рационални хора сигурно се чудят:

Ако смяташ, че всички са лоши/виновни, защото са от дадена раса или пол това не те ли прави сексист или расист?

Всеки рационален човек ще ти каже, че отговорът е “Да”. Съвременният интерсекционален феминизъм ще ти каже друго. Расизмът и сексизмът не са просто генерализация за действията и убежденията на група по несъществен физиологичен принак. Не, не – сексизмът и расизмът са “предразсъдък + власт”. И ако нямаш власт, не можеш да си расист/сексист. И понеже според интерсекционалната теория жените и малцинствата са репресирани по подразбиране, никоя жена и никой представител на малцинство не може да изразява сексистки, расистки, и Х-фобни мнения или да действа на база тези си мнения. В случай, че не вярвате, любезната Председателка на Комитета по разнообразието към Университета Голдсмитс, г-жица Бахар Мустафа, го обяснява тук. Тя не може да е расистка, защото е от етническо малцинство. Затова може да забрани на някого присъствие на публично събитие, защото е белокож.

Това е реалността, в която живеят и учат стотици хиляди наивни студенти, избиращи да учат womеn/gender studies, социология и т.н. из стотици американски и европейски университети. Това е реалността на академична среда легитимираща расова и полова нетърпимост и учеща, че опозицията е продукт не на различен поглед, а на активен и жив репресивен апарат, специфично програмиран да отнема техните свободи и права. Заради това, когато някой представител на малцинство изрази различна гледна точка, той/тя става обект на най-гнусната форма на предразсъдък. Че:

  • да си гей означава да мислиш по определен начин и да споделяш много тесен диапазон идеологически или политически възгледи и че нямаш право на инакомислие;
  • да си жена, която не се идентифицира с феминизма означава, че изпитваш “вътрешна мизогиния”;
  • да критикуваш дадена идеология или религия означава, че целиш и желаеш унищожението на хората, изповядващи я.

Че ако не “слушаш и вярваш” си предател спрямо себеподобните си. Все едно си на отчет заради своите или на партньора ти гениталии. Интерсекционалната интерпретация на обществото не просто поставя много тесни и ограничени граници за това кой какъв е и докъде се простира личностният му избор: тя твърди, че като представители на едно малцинство, ние нямаме избор. Тази интерпретация предполага статичност, а статичните идеологии, прибягващи до демонизиране и до сложни метафизични, недоказуеми сили, определящи съдбите на отделните личности и от чиято власт не можем да се оттървем, се наричат религии. Което ни довежда до…

Една феминистка, един #ПатрЕот и един ислямист влизат в един бар…

Националсоциалистическата партия в предвоенна Германия не е сходна с феминизма само защото е трудно да се намери известна интерсекционална феминистка от третата вълна, която да не се идентифицира като социалистка или дори – марксистка. В омразата си към обективната реалност и в страстта, с която се делигитимира всеки несъгласен, чучелото на Хитлер е идентично с още две, уж много различни групи – тези на *крайнодесните* националисти и радикалните религиозни фанатаци, търсещи законодателна приложност за архаичните си религиозни текстове.

Забележка:
Крайнодесните националисти и екстремните крила на alt-right движението в САЩ показват консистентна любов към авторитарния неоимпериализъм на Путинова Русия. В България пък дори нямаме крайнодясна националистична идеология. Подобията на такава от Патриотичния фронт и Атака са структури, неведнъж са се доказвали като проксита на руското правителство. Т.е. са “превъртяли брояча”. Толкова са десни, че чак са станали леви…

Приликата между феновете на “патриоти” като Ангел Джамбазки, специалните снежинки, оплакващи се, че са репресирани от всичко и всички, и войниците на Ислямска държава е, че и трите групи си имат тартори, набиващи в главите им, че Западът и неговата лоша и враждебна цивилизация им дължи нещо. Разликата е, че първите (засега) псуват гейовете, евреите и американците само на маса или във фитнеса; вторите трендват хаштагове в Туитър, а третите хвърлят гейове от покривите, за да се разтоварят между купуването и продаването на поробени жени и деца.

ISIS не просто казват “смърт за гейовете”. Те и работят по въпроса…
Източник: Dailymail

Функционално и трите групи са напрактика неразличими по начините, по които интерпретират обществото: фиксирано, замръзнало във времето, трибалистично и ако може – сегрегирано, а хората в него – лишени от индивидуални права и възможност за избор. И трите групи не признават правото на опозиция, не желаят и не владеят изкуството на открития и обективен дебат, а аргументите им гласят, че самият акт на несъгласие с тезата е морално престъпление. И трите групи призовават опонентите да бъдат заглушавани. Дали с кампании в Туитър, с контрашествия или екзекуция, вече е въпрос на вкус.

И накрая… моята резолюция за 2017

Защо беше целия тоя преамбюл?

Защото аз не съм човек, търпящ да ми казват какво и как трябва да мисля. И защото не обичам интелектуалния трибализъм. Намирам го за обидно нерационално използване на ресурсите, които 40 000 години еволюция е предоставила между ушите на всеки един от нас. Та, вдъхновен от MTV и техния опит да обясняват какви годишни резолюции трябва да имам заради цвета на кожата ми, ще направя своята годишна резолюця сега:

Не е нужно да настоявам, че няма биологични разлики между половете или расите, за да утвърждавам нуждата от равенството им пред закона и равното им право на достъп до ресурсите на обществото.

Не е нужно да настоявам, че няма полове или раси, за да съм съпричастен с посланието, че няма значение от кой пол или раса си в едно демократично общество.

Не е нужно да изопачавам разбиранията за човешката сексуалност, за да се убеди обществото, че сексуалността не е важна никъде другаде, освен в сърцето и леглото.

Не е нужно да настоявам, че всички култури и религии са еднакво прави, морални и ценни, за да знам, че всеки има потенциал да бъде добър, разумен и полезен за човечеството.

Не е нужно да отричам очевидното в името на убежденията си. Ще формирам убежденията си на база обективната реалност и ще ги променям с появяването на нови доказателства и нямам никакво намерение да се чувствам виновен за това.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on Tumblr

Гергин Борисов

Това не е анонимен блог!
Аз съм Гергин Борисов. Уеб и бранд дизайнер и активист по въпросите на градската мобилност. Отскоро започнах да пиша и статии за сексуалността и след дълго лутане около въпросите кога, къде и как, реших да си направя блог, в който да обсъждам и да се опитвам да обяснявам своята позиция за сексуалността и проблемите около тази тема в България.

Сходни публикации


Коментари

коментари